Читать «Бараяр» онлайн - страница 85

— Шт-шт. Ех, ако не бях… приемал тази работа. Ако бях ви оставил в езерното имение Воркосиган. Ако бях простил на онзи идиот убиец Карл, за Бога. Ако бяхме спали в отделни стаи…

— Не! — стисна ръка на коляното му тя. — И отказвам да живея в някакво бомбоубежище през следващите петнайсет години. Арал, този свят трябва да се промени. Това е непоносимо. — „Ех, ако не бях дошла тук.“

Ако. Ако. Ако.

* * *

Операционната зала не бе съоръжена по галактическия стандарт, но поне изглеждаше чиста и светла. Отпуснала се на масата, Корделия обърна глава настрани, за да види колкото се може повече подробности. Лампи, монитори, операционната маса под нея, санитарят, проверяващ някаква бълбукаща банка с прозрачножълта течност…

За нея това не бе точката, от която няма връщане назад, а просто следващата логична стъпка.

Капитан Вааген и доктор Хенри стояха, облечени в стерилно облекло, и чакаха зад операционната маса. До тях бе поставен преносим маточен репликатор — контейнер от метал и пластмаса висок половин метър, с контролно табло и контакти. От двете му страни светеха зелена и кехлибареножълта лампичка. Почистен, стерилизиран, с презаредени банки хранителен разтвор и кислород, готов… Корделия го гледаше с дълбоко облекчение. Примитивната бараярска бременност в човекоподобен стил не бе нищо друго освен пълен неуспех на разума да надделее над емоцията. Тя бе искала да достави удоволствие, да се впише сред тях, да стане бараярка… „И сега детето ми плаща за това. Никога повече.“

Доктор Ритер, хирургът, беше висок и тъмнокос, със смугла кожа и дълги слаби пръсти. Корделия хареса пръстите му още в първия миг, щом ги видя. Толкова сигурни. Ритер и санитарят я наместиха на операционната маса и махнаха постелката отдолу й. Доктор Ритер й се усмихна успокояващо.

— Всичко е наред.

„Разбира се, че съм наред, та ние дори още не сме започнали“ — помисли си раздразнено Корделия. Доктор Ритер беше видимо нервен, но напрежението някак си свършваше до лактите му. Хирургът беше приятел на Вааген, който го беше привлякъл, след като прекараха заедно цял ден, преглеждайки списъка с по-опитните лекари, отказали да се заемат със случая.

Вааген беше обяснил на Корделия:

— Как наричате четири едри бандита с тояги в тъмна улица?

— Моля?

— Съдебен процес срещу ворски лорд, нарушил закона — изсмя се той. Хуморът на Вааген беше черен. Корделия би го прегърнала заради тези думи. Той бе единственият човек, позволил си да разкаже виц в нейно присъствие през последните три дни, и навярно най-рационалният и честен човек, когото бе срещала, откакто напусна колонията Бета. Беше щастлива, че е при нея.

Обърнаха я настрани и докоснаха гръбнака й с медицински зашеметител. Лек трепет и студените й стъпала внезапно се стоплиха, краката й се отпуснаха.

— Усещате ли това? — попита доктор Ритер.

— Кое?

— Добре. — Той кимна на санитаря и пак я обърнаха в старото положение. Санитарят разголи корема й и включи стерилизиращото поле. Хирургът я палпира, като наблюдаваше точното положение на бебето на холовизорните монитори.