Читать «Бараяр» онлайн - страница 84

— Безпокоеше ли те татко? — попита той мрачно. Тя протегна ръка към него и той приседна до нея. Корделия премести главата си от възглавницата в скута му, допряла буза до мускулестия крак през тънката пижама. Той я погали по косата.

— Не повече от обикновено — въздъхна тя.

— Страхувах се да не те разстройва.

— Не че не съм разстроена и така. Просто съм прекалено уморена да тичам нагоре-надолу по коридора и да пищя.

— Охо. Значи все пак те е разстроил.

— Да. — Тя се поколеба. — В известен смисъл, той има право. Страхувах се толкова много и толкова дълго в очакване на удара — отнякъде, отникъде, отвсякъде. А после тази нощ… и най-лошото стана. Стана, но не е свършило. Иначе бих могла да спра, да се откажа. Но това ще продължава безкрайно. — Тя потри бузата си в пижамата му. — Съобщи ли ти нещо ново Илян? Стори ми се, че чух гласа му преди известно време.

Ръката му продължаваше да гали косата й.

— Приключил е с предварителния разпит на Евън Ворхалас. Сега прави обиск в стария арсенал, откъдето Евън е откраднал солтоксина. Оказва се, че Евън може и да не се е екипирал за случая така самостоятелно, както твърди. Оттам е изчезнал един завеждащ арсенала артилерийски майор — в самоволна отлъчка. Илян не е сигурен дали е бил ликвидиран, за да прочисти пътя на Евън, или всъщност му е помогнал и се е укрил.

— Може пък просто да се страхува. Ако е проявил немарливост.

— По-добре да се страхува. Ако му е бил съзнателен съучастник в това… — Пръстите му се свиха в косата й, той се усети, че я скубе, промълви „Извинявай“ и продължи да я милва. Корделия, която се чувстваше съвсем като ранено животно, се зарови още по-дълбоко в скута му, с ръка на коляното му.

— Що се отнася до татко — ако те разстройва пак, прати го при мен. Не трябва да се занимаваш с него. Казах му, че това е било твоето решение.

— Моето решение? — Ръката й беше отпусната, без да помръдва. — Не е ли наше решение?

Той се поколеба.

— Каквото и да решиш, ще те подкрепя.

— Но какво искаш ти? Кажи ми!

— Не споделям неговите страхове. Но… има нещо, което още не съм обсъждал с него, нито пък имам намерение да го правя. Следващото дете може да не дойде толкова лесно, колкото първото.

„Лесно? Наричаш това лесно?“

Той продължи:

— Един от по-малко известните странични ефекти на солтоксиновото натравяне е увреждането на тестикулите на микроравнище. Това може да намали оплодителната способност под точката, от която връщане няма. Или поне така ме предупреди лекарят.

— Глупости — каза Корделия. — Нуждаеш се само от които и да било две телесни клетки и репликатор. Само две клетки — от твоето кутре и от палеца на крака ми, ако това е всичко, което могат да изстържат от стените след следващата бомба — са достатъчни за възпроизвеждането на рода Воркосиган през следващия век. Можем да имаме колкото си искаме наследници. И те също.

— Но не и естествено. Не и без да напуснат Бараяр.

— Или да променят Бараяр. По дяволите. — Ръката му се отдръпна рязко от язвителния й тон. — Само да бях настояла да използваме репликатор още отначало, бебето нямаше да е изложено на никакъв риск. Знаех, че е по-безопасно, знаех, че има… — Гласът й пресекна.