Читать «Бараяр» онлайн - страница 52

Той вдигна рязко глава.

— Защо?

Тя се поколеба. Не искаше да отговори „Интуиция“, макар точно това да бе истината.

— Струва ми се, че има ум на убиец. От този тип хора, които стрелят тайно в гърба на врага си.

Илян се усмихна насмешливо.

— Простете, миледи, но вие не говорите за Вордариан, когото познавам. Винаги съм го смятал за съвсем твърдоглав тип.

Колко ли силно трябваше да е наранен и колко ли страстно трябваше да копнее нещо един твърдоглавец, за да се превърне в хитрец? Не беше сигурна. Навярно защото не знаеше колко е щастлива с Арал, Вордариан не можа да усети колко силно й е въздействала атаката му. Но задължително ли личната неприязън означаваше и политическа? Не. Омразата му бе огромна, а ударът му беше премерен прецизно, макар и в погрешна посока.

— Прехвърлете го в съкратения си списък — повтори тя.

Илян разпери ръце — жестът му беше не само примирителен, в него се долавяше и някаква мисъл.

— Много добре, миледи.

ШЕСТА ГЛАВА

Корделия гледаше как сянката на леколета се носеше по земята под тях — мъничко петънце, устремено на юг. То пресичаше ниви, потоци, реки и прашни пътища — транспортната мрежа беше рудиментарна, защото развитието й бе преустановено от личния въздушен транспорт, донесен от повея на галактическата технология в края на Периода на изолация. Напрежението й отслабваше с всеки нов километър, който я отделяше от възбудената парникова атмосфера на столицата. Да прекара един ден в провинцията бе прекрасна идея, макар и малко закъсняла. Искаше й се само Арал да можеше да е тук.

Забелязъл някакъв синор под тях, сержант Ботари промени курса на леколета. Седящата зад Корделия Друшнакови се опита да не падне върху нея. Доктор Хенри, седнал до сержанта пред тях, гледаше навън почти с толкова голям интерес, колкото и Корделия.

— Много ви благодаря за поканата за обяд, миледи Воркосиган. Рядка привилегия е да посетиш личното имение на Воркосиган — каза той.

— Така ли? — отвърна Корделия. — Знам, че не приемат много хора, но приятелите по езда на граф Пьотър се отбиват там доста често. Очарователни животни — Корделия се замисли за миг, а после реши, че доктор Хенри ще разбере и без да му обяснява, че „очарователни животни“ се отнася за конете, а не за приятелите на граф Пьотър. — Само да намекнете, че ви интересуват, граф Пьотър ще ви разведе лично из конюшнята.

— Не познавам генерала. — Доктор Хенри изглеждаше уплашен от перспективата и разхлаби яката на зелената си униформа. Учен-изследовател от Имперската военна болница, Хенри си бе имал достатъчно често работа с високопоставени хора, за да не се страхува от тях. Очевидно проблемът се дължеше на цялата тази бараярската история, която се приписваше на Пьотър.

Той бе получил титлата си на двайсет и две годишна възраст, водейки свирепа партизанска война със сетаганданците в планината Дендарии, която точно сега се синееше на южния хоризонт. Титлата било единственото, с което тогавашният император Дорка Ворбара бил в състояние да го възнагради по това време — в този отчаян момент изобщо не можело да става и дума за заплащане. Двайсет години по-късно Пьотър отново променил бараярската история, възкачвайки на престола Ецар Ворбара по време на гражданска война, довела до низвергването на лудия император Юри.