Читать «Бараяр» онлайн - страница 51

— Опитай, Ку — настояваше гласът на Друшнакови. Дру и Ку бяха застанали с лице един към друг. Изпълнен със съмнение, Куделка остави бастуна си на каменния парапет и се облегна на ръцете й. Започнаха да пристъпват лекичко, а Дру броеше сериозно: — Едно-две-три, едно-две-три, едно-две-три…

Куделка се препъна, тя го подхвана, а той я прегърна през кръста и поклати ядосано глава.

— Не се получава, Дру!

— Шш! — докосна с пръст устните си тя. — Опитай пак. Ще ти помагам. Каза, че трябва да упражняваш координацията си. Колко пъти, преди да постигнеш резултат? Повече от един, обзалагам се.

— Старецът няма да ме остави да се откажа.

— Е, може пък и аз да не те оставя.

— Уморен съм — оплака се Куделка.

„Ами тогава преминете към целувките — предложи им мислено Корделия, приглушавайки смеха си. — Можете да го правите и седнали.“ Друшнакови обаче бе твърдо решена да продължи и те започнаха отново:

— Едно-две-три, едно-две-три… — Опитът за пореден път завърши с нещо, което се стори на Корделия чудесно начало на прегръдка при положение, че една от страните би имала здравия разум и нервите да продължи.

Арал поклати глава и тръгнаха да се връщат през храсталака. Очевидно възбуден, той долепи устни до нейните — а може би да сподави смеха си. Уви, деликатността им се оказа напразна: някакъв непознат ворски лорд мина залитайки покрай тях, прекоси терасата — Ку и Дру замръзнаха, — наведе се над каменния парапет и съвсем традиционно повърна върху беззащитните храсти. От тъмнината се разнесоха възмутените гласове на мъж и жена. Куделка взе бастуна си и двамата неуспели танцьори се отдалечиха бързо. Ворският лорд повърна отново, а мъжът, станал жертва на пиянството му, започна да се катери по парапета, обещавайки жестока отплата. Воркосиган благоразумно отведе Корделия.

По-късно, чакайки на един от входовете на резиденцията да докарат земеходите им, Корделия се оказа до лейтенанта. Куделка погледна замислено през рамо към резиденцията, откъдето се носеше музика и шум.

— Чудесна забава, нали, Ку? — попита тя меко.

— Какво? А, да, удивителна. Когато постъпвах в службата, не бях и сънувал, че ще стигна дотук. — Той премига. — Времето беше такова, че изобщо не мислех, че ще стигна донякъде. — А после, предизвиквайки у Корделия леко угризение, прибави: — Определено ми се иска жените да вървят заедно с ръководство за използване.

Корделия се засмя високо.

— Бих могла да кажа същото за мъжете.

— Но вие с адмирал Воркосиган — вие сте различни.

— Всъщност… не. Може би просто имаме опит. Но много хора нямат.

— Мислите ли, че имам шанс за нормален живот? — Той впери очи, но не в нея, а в тъмнината.

— Вие сам създавате шансовете си, Ку. И танците си.

— Говорите съвсем като Адмирала.

* * *

Корделия хвана Илян на следното утро, когато той се отби в замъка Воркосиган да получи ежедневния доклад от началника на охраната.

— Кажете ми, Саймън, Видал Вордариан в съкратения списък ли е, или в разширения?

— Всички са в разширения ми списък — въздъхна Илян.

— Искам да го преместите в съкратения си списък.