Читать «Бараяр» онлайн - страница 50

— Не. Просто искам да живея.

Корделия се отпусна объркана. „Сердж ли те е научил да не оскърбяваш?“

— Така ли смята и Вордариан? Имам предвид, че властта не е единственото нещо, което можете да му предложите. Струва ми се, че подценявате личната си привлекателност.

— На Бараяр… властта е единственото нещо. — Лицето й стана разсеяно. — Признавам… че веднъж помолих капитан Негри да ми докладва за Видал. Той е съвсем нормален.

Това одобрение не бе точно представата на Корделия за изразяване на безгранична любов. И все пак можеше да се закълне, че в очите на Вордариан по време на церемонията не бе открила само стремеж към власт. Дали назначаването на Арал за регент случайно не бе попречило на ухажването му? Можеше ли това да обясни докрай сексистката враждебност в думите му към самата нея…

Друшнакови се върна при тях на пръсти.

— Заспа — прошепна нежно тя. Карийн кимна и отпусна глава за миг отдих. Почивката й бе прекъсната от облечен в ливреята на Ворбара пратеник, който се обърна към нея:

— Ще откриете ли танците с милорд регента, миледи? Очакват ви.

Молба или заповед беше това? Безизразният глас на прислужника прозвуча по-скоро зловещо-заповеднически.

— Последното ми задължение тази вечер — увери принцесата, докато нахлузваха отново обувките си. Тези на Корделия сякаш се бяха свили с два номера от началото на вечерта. Тя тръгна куцайки след Карийн, Дру я последва.

Подът на голямата зала на първия етаж бе покрит с паркет, в който бяха инкрустирани многоцветни растения, лози и животни. На колонията Бета полираната му повърхност би била изложена в някой музей, а тези невероятни хора танцуваха върху нея! Истински музиканти — избрани при ужасна конкуренция от Имперския оркестър, както бе информирана Корделия — свиреха в бараярски стил. Дори валсовете звучаха като маршове. Арал и принцесата се поклониха един на друг и той я поведе за няколко кръга из помещението — официален танц, при който всеки повтаряше огледално стъпките на партньора си, с високо вдигнати длани, без да докосва тези на другия. Корделия бе очарована. Никога не бе предполагала, че Арал може да танцува. Това очевидно изпълни социалните изисквания и останалите двойки се впуснаха под звуците на музиката. Арал се върна при нея, изглеждаше леко възбуден.

— Един танц, миледи?

След тази вечеря по-скоро би подремнала. Как успяваше мъжът й да поддържа ужасната си свръхактивност? Със скрит ужас навярно. Тя поклати усмихнато глава.

— Не знам как.

— Аха. — Тръгнаха да се поразходят. — Мога да ти покажа — предложи той, докато излизаха на терасата към градината. Беше приятно прохладно и тъмно и само няколко разноцветни лампи предпазваха от препъване по алеите.

— Мм — отвърна със съмнение тя. — Ако можеш да намериш някое безлюдно местенце. — Ако обаче можеха да намерят безлюдно местенце, тя би могла да измисли по-интересни занимания от танцуването.

— Ами ето… шшт! — намигна й в мрака той и стисна ръката й предупредително. Застанаха неподвижно пред малка поляна, обградена с тисове и някакви розови, мъхнати, неземни растения. Музиката се чуваше ясно.