Читать «Бараяр» онлайн - страница 54

— Ето го момиченцето — усмихна се госпожа Хайсопи и го взе на ръце. — Кажи „здрасти“ на татко си, Елена. Миличкото!

Ботари влезе едва до прага, наблюдавайки внимателно бебето.

— Главата й е пораснала доста — каза той след миг.

— Обикновено е така, когато са между третия и четвъртия месец — съгласи се госпожа Хайсопи.

Доктор Хенри извади инструментите си върху чаршафа на креватчето, а госпожа Хайсопи сложи детето да легне и го заразсъблича. Сетне тя и докторът започнаха техническа дискусия относно бебешки рецепти и изпражнения. Ботари обикаляше малката стая, но само гледаше, без да пипа нищо. Изглеждаше ужасно огромен и не на място сред пъстроцветните, нежни бебешки принадлежности — мрачен и опасен в кафяво-сребристата си униформа. Главата му се допираше до наклонения таван и той се върна предпазливо на прага.

Корделия висеше любопитно над раменете на Хенри и Хайсопи, наблюдавайки как момиченцето се извива и се опитва да се преобърне. Бебета. Достатъчно скоро и тя щеше да си има едно. Сякаш в отговор, коремът й се разбунтува. За щастие Пьотър Майлс още не беше достатъчно силен, за да излезе от обвивката си, но ако развитието му продължаваше със същите темпове, последните й два месеца сигурно щяха да бъдат съвсем безсънни. Искаше й се да бе изкарала курсовете за родители на колонията Бета, дори и да не бе готова да се яви на изпит за получаване на свидетелство. Все пак, бараярските родители, изглежда, се справяха при желание. Госпожа Хайсопи бе изучила занаята и сега имаше три големи деца.

— Удивително — каза доктор Хенри, клатейки глава и записвайки наблюденията си. — Абсолютно нормално развитие, доколкото мога да определя. Няма и намек, че е излязла от маточен репликатор.

— Аз също съм излязла от маточен репликатор — отбеляза Корделия развеселена. Хенри я погледна неволно и веднага сведе очи, сякаш бе очаквал изведнъж да открие, че от главата й стърчат антени. — Бетанският опит показва, че това как си се появил на бял свят няма чак толкова голямо значение, колкото това какво си свършил след като си се появил.

— Наистина — намръщи замислено вежди той. — И нямате генетични дефекти?

— Никакви — отговори Корделия.

— Нуждаем се от тази технология — въздъхна той и започна да прибира нещата си. — Тя е наред, можете да я облечете, госпожа Хайсопи.

Ботари най-сетне се надвеси над креватчето и погледна надолу. Дълбоки бръчки покриха челото му. Той докосна бебето само веднъж, с пръст по бузката, а после потри палеца в показалеца си, сякаш проверяваше нервните му функции. Госпожа Хайсопи го наблюдаваше изпитателно отстрани, но не каза нищо.

Докато Ботари уреждаше месечните си сметки с госпожа Хайсопи, Корделия и доктор Хенри се разходиха до езерото, следвани от Друшнакови.

— Когато онези седемнайсет ескобарски маточни репликатора пристигнаха за пръв път в Имперската военна болница от военната зона — каза Хенри, — аз бях направо ужасен. Защо пазят тези неща, и то на такава цена? Защо ги поставят в моето отделение? Но оттогава станах техен привърженик, миледи. Дори съм обмислял друго приложение за тях — техника за лечение на обгорени пациенти. Сега работя по нея, одобрението на проекта пристигна само преди седмица. — Очите му блестяха жадно, докато разясняваше теорията си. Доколкото Корделия успя да схване принципите й, тя изглеждаше солидна.