Читать «Бараяр» онлайн - страница 53

— С него се общува лесно — успокои доктора Корделия. — Просто изразете възхищението си от конете, задайте му няколко въпроса за войните и ще можете спокойно да прекарате цялото останало време в слушане.

Хенри вдигна вежди, търсейки да открие ирония на лицето й. Той беше умен човек. Корделия му се усмихна весело.

Забеляза, че Ботари я наблюдава мълчаливо в огледалото над контролния пулт. Отново. Изглеждаше напрегнат. Издаваха го ръцете му и опънатите мускули на шията му. Безизразните му жълти очи бяха винаги непроницаеми — разположени прекалено дълбоко, твърде близко едно до друго и не съвсем на едно и също ниво над острите му скули и дългата тясна челюст. Тревога от посещението на доктора? Съвсем естествено.

Земята под тях бе равнинна, но скоро се набразди от планинските хребети, разпокъсващи езерната област. Стори й се, че забелязва първия сняг по най-високите върхове. Ботари прехвърли леколета над три поредни хребета и отново го снижи в една тясна долина. След още няколко минути прехвърлиха нов хребет и пред очите им се появи издълженото езеро. Един невероятен лабиринт от изгорели укрепления образуваше черна корона на някакъв нос в езерото, а под него се бе приютило малко селце. Ботари плавно приземи леколета на един кръг, нарисуван върху настилката на най-широката улица в селото.

Доктор Хенри взе чантата с медицинските си принадлежности.

— Прегледът ще отнеме само няколко минути — увери той Корделия. — После можем да продължим.

„Не го казвайте на мен, кажете на Ботари.“ Корделия усещаше, че доктор Хенри малко се притеснява от сержанта. Той продължаваше да се обръща към нея, а не към него, сякаш тя беше някакъв преводач, който би могъл да изрази всичко по начин, разбираем за Ботари. Ботари беше страховит, наистина, но това, че докторът не му говореше, нямаше да го омагьоса да изчезне.

Сержантът ги поведе към малка къщичка, разположена на тясна странична улица, която се спускаше към проблясващата вода. Една тромава жена с посивяла коса отвори вратата и се усмихна.

— Добро утро, сержант. Заповядайте, всичко е готово. Добре дошла, миледи — Тя направи несръчен реверанс.

Корделия й отвърна с кимване и се огледа с любопитство.

— Добро утро, госпожо Хайсопи. Домът ви изглежда чудесно.

Къщата беше изтъркана до блясък и подредена — като вдовица на военен, госпожа Хайсопи разбираше от прегледи. Корделия предполагаше, че ежедневната атмосфера в дома на наемната детегледачка е малко неспокойна.

— Малката ви дъщеричка е много добре тази сутрин — увери сержанта госпожа Хайсопи. — Току-що й взех биберона и я изкъпах. Оттук, докторе. Надявам се да откриете, че всичко е наред… — Тя ги поведе нагоре по тесните стълби. Едната спалня очевидно бе нейната, а другата, с голям прозорец, който гледаше над покривите към езерото, изглежда, неотдавна бе превърната в детска. Едно тъмнокосо бебе с големи кафяви очи си гукаше в креватчето.