Читать «Бараяр» онлайн - страница 49

Усмивката на Карийн стана по-остра.

— Но пиянските скандали са традиционни. — После гласът й се смекчи. — Всъщност подобни неща се внасят, поне в градовете с портове за совалки. Както обикновено, ние очевидно само увеличаваме, а не намаляваме собствените си обичаи.

— Навярно така е най-добре — намръщи се Корделия. Как да попита най-деликатно? — Граф Видал Вордариан от сериозните пиячи ли е?

— Не — погледна я с присвити очи Карийн. — Защо питате?

— Имах много странен разговор с него. Помислих си, че причина за това може да е свръхдоза етанол. — Тя си спомни ръката на Вордариан върху коляното на принцесата — една кратка интимна ласка. — Добре ли го познавате? Как бихте го оценили?

— Той е богат… горд… — преценяващо отвърна Карийн. — Остана лоялен към Ецар по време на машинациите на Сердж срещу баща му. Лоялен към империята, към класата Вор. В областта на Вордариан има четири големи промишлени града плюс военни бази, складове за продукти, там е най-големият военен порт за совалки… Областта на Видал определено е най-важната в икономическо отношение на Бараяр. Войната почти не засегна областта на Вордариан, тя е една от малкото, които ни оставиха сетаганданците според договора. Разположихме там първите си бази, защото открихме съоръжения, построени и изоставени от сетаганданците. Всичко това допринесе за сериозно икономическо развитие.

— Това е… интересно — каза Корделия, — но аз питах за него като човек. За предпочитанията му например. Харесвате ли го?

— По едно време — каза тихо Карийн — се чудех дали Видал притежава достатъчно мощ, за да ме закриля от Сердж. След смъртта на Ецар. С напредването на болестта на Ецар си мислех, че е по-добре да си потърся защита. Очевидно нищо не ставаше и никой не ми казваше нищо.

— Ако Сердж беше станал император, как би могъл да ви закриля един обикновен граф? — попита Корделия.

— Щеше да се наложи да стане… нещо повече. Видал беше амбициозен и ако беше подходящо насърчаван, би могъл да спаси всички ни. Беше и патриот: Бог знае, ако Сердж бе жив, можеше да разруши Бараяр. Но Ецар ми обеща да не допуска да ми се случи нещо и изпълни обещанието си. Сердж умря преди Ецар и… и оттогава се опитвам да охладя отношенията си с Видал.

Корделия потърка разсеяно долната си устна.

— Оо! Но все пак, харесвате ли го, имам предвид лично? Ще ви допадне ли някой ден от вдовстваща принцеса да се превърнете в графиня Вордариан?

— О! Не сега. Вторият баща на императора би бил прекалено могъщ човек и би пречил на регента. Твърде опасен поляритет, ако не са съюзници или абсолютно точно балансирани. Или ако и двете неща не са съчетани в лицето на един човек.

— Като това да си тъст на императора?

— Да, точно така.

— Трудно разбирам това… полово предаване на властта. Имате ли някакви претенции към империята лично вие?

— Военните ще решат — сви рамене принцесата. Гласът й се снижи. — Това е като болест, нали? Аз съм твърде близо, докосвам се, заразявам се… Грегор е надеждата ми за оцеляване. И мой затвор.

— Не искате ли да имате свой личен живот?