Читать «Бараяр» онлайн - страница 48

Грегор започна да преговаря с Карийн, молейки Дру да се връща веднъж седмично „за уроци по джудо“. Свикнала с атмосферата на резиденцията, Дру не бе уплашена като Куделка, който явно бе скован от усърдието да не издаде собствената си несръчност.

Корделия седеше между Вортала и лорд-попечителя — разговорът й се удаваше с приемлива лекота. Вортала беше очарователен с откровеното си държание. Корделия успя да опита от всички елегантно сервирани ястия, с изключение на резена от поднесения цял печен вол. Обикновено можеше да се дистанцира от факта, че бараярският протеин не е расъл в цистерни, а се извлича от телата на истински мъртви животни. В края на краищата беше научила за примитивните им кулинарни практики още преди да реши да дойде тук, а бе опитвала животински мускули и по-рано, по време на изследователски мисии, в интерес на науката, на оцеляването си или на потенциалното създаване на нов продукт у дома. Бараярците приветстваха украсеното с плодове и цветя животно и очевидно наистина го намираха за привлекателно, а не за ужасяващо. Готвачът, който вървеше тревожно след него, се поклони. Примитивните обонятелни вериги в мозъка й трябваше да се съгласят — наистина миришеше чудесно. Парчето месо в чинията на Воркосиган беше окървавено. Корделия отпи глътка вода.

След десерта и кратките официални тостове, вдигнати от Вортала и Воркосиган, Грегор най-сетне бе отведен от майка си да спи. Карийн даде знак на Корделия и Друшнакови да я последват. Щом напуснаха оживената зала и се изкачиха в тихите частни покои на императора, напрегнатите рамене на Корделия се отпуснаха.

Мъничката униформа на Грегор беше съблечена и заменена от пижама — от икона той отново се превърна в момче. Дру го наглеждаше, докато той миеше зъбите си, и беше примамена да изиграе „само един рунд“ от някаква игра с дъска и пионки, която бяха свикнали да играят преди лягане. Карийн отстъпчиво им разреши и след като целуна и бе целуната от сина си, заедно с Корделия се оттегли в една меко осветена съседна стая. Нощният ветрец от отворения прозорец разхлаждаше помещението. Двете жени седнаха с въздишка. Корделия събу обувките си веднага след Карийн. През прозорците откъм градините под тях долитаха приглушени гласове и смях.

— Колко ще продължи забавата? — попита Корделия.

— До зори за онези, които издържат повече от мен. Аз ще се оттегля в полунощ, след което ще настъпи часът на сериозните пиячи.

— Някои от тях вече изглеждат достатъчно сериозни.

— За съжаление — усмихна се Карийн. — Ще можете да видите класата Вор едновременно откъм най-добрата и най-лошата й страна още преди да е свършила нощта.

— Мога да си представя. Изненадана съм, че не ограничавате вноса на смъртоносни опиати.