Читать «Бараяр» онлайн - страница 47

— Не съм си представяла, че се омъжвам за четирийсет и четири годишен девственик, граф Вордариан.

— Така изглежда. — Той отпи нова глътка вино. — Вие, галактиците, до един сте извратени… Питам се какви перверзни понася той на свой ред? — В очите му проблесна нескрита злоба. — Знаете ли как умря първата жена на лорд Воркосиган?

— Самоубийство. С плазмен пистолет в главата — отвърна бързо тя.

— Носеше се слух, че я е убил той. Заради прелюбодеяние. Пазете се, бетанко. — Усмивката му се беше превърнала в отровна гримаса.

— Да, знам и това. В този случай слухът не е бил верен. — От разговора им се бе изпарила каквато и да била престорена сърдечност. Корделия имаше неприятното чувство, че с нея й се изплъзва и способността й да се владее. Тя се наведе напред и снижи глас. — Знаете ли защо умря Ворутиър?

Заинтригуван, той също се наведе към нея.

— Не…

— Опита се да нарани Арал чрез мен. Това ме… раздразни. Искам да престанете да се опитвате да ме раздразните, граф Вордариан, защото се страхувам, че може и да успеете. — Гласът й се снижи още повече, почти до шепот. — Вие също трябва да се страхувате от това.

Първоначалното му покровителствено държане определено бе заменено от предпазливост. Той плавно разпери ръце в нещо като прощален поклон и си тръгна. Погледът, който й хвърли през рамо, докато се отдалечаваше, бе доста яден.

Тя се намръщи след него. Хм. Какъв особен разговор! Какво ли беше очаквал той, съобщавайки й този отдавна известен факт, сякаш е някаква шокираща изненада? Наистина ли Вордариан си представяше, че тя ще се ядоса и ще обвини съпруга си в лош вкус за избор на партньори отпреди две десетилетия? Би ли изпаднала в истерия някоя млада и наивна бараярска младоженка? Не и лейди Ворпатрил, чийто социален ентусиазъм скриваше остра преценка. Не и принцеса Карийн, чиято наивност сигурно бе изпарена отдавна от опитния садист Сердж. „Той стреля, но не улучи.“

А после, по-хладно: „А дали е стрелял и не е улучвал и по-рано?“ Това не бе нормално общуване дори и по бараярските стандарти. „Или може би е просто пиян?“ Внезапно й се прииска да поговори с Илян. Тя затвори очи, опитвайки се да проясни мислите си.

— Добре ли си, любов моя? — промълви в ухото й загриженият глас на Арал. — Имаш ли нужда от лекарството ти против гадене?

Тя отвори очи. Ето го, цял и невредим пред нея.

— О, добре съм. — Тя го хвана под ръка, лекичко, не като изпаднала в паника жена. — Просто мисля.

— Очакват ни за вечеря.

— Добре. Ще бъде чудесно да седна, краката ми се подуха.

Той изглеждаше така, сякаш иска да я вземе на ръце и да я понесе, но тръгнаха нормално, като останалите официални двойки. Седнаха на една издигната маса, разположена отделно от останалите, заедно с Грегор, Карийн, Пьотър, лорд-попечителя на председателския кръг, неговата жена и премиер-министъра Вортала. По настояване на Грегор с тях седна и Друшнакови. Очевидно момчето болезнено се радваше да види старата си телохранителка. „Приятелката ли ти отнех, дете?“ — запита се извинително Корделия. Изглежда, беше така.