Читать «Бараяр» онлайн - страница 46

— Смути ли го много нападението? — попита Вордариан, проследявайки погледа й.

— А вие нямаше ли да се смутите? — каза Корделия. — Не знам… той е бил свидетел на толкова много насилие през живота си, повече, отколкото мога да си представя. Може да е почти като… заглушаващ шум. Който може да се изчисти — „Иска ми се да можех да го изчистя.“

— Не го познавате от много отдавна. Едва от Ескобар.

— Срещали сме се веднъж преди войната. За кратко.

— Така ли? — повдигна вежди той. — Не знаех. Колко малко знае всъщност човек за другите. — Той замълча, наблюдавайки Арал и наблюдавайки нея как наблюдава Арал. Ъгълчето на устата му се изви в недоловима усмивка, която бързо изчезна. — Той е бисексуален, нали знаете. — И деликатно отпи от виното.

— Бил е бисексуален — поправи го разсеяно тя, гледайки влюбено към другия край на залата. — Сега е моногамен.

Вордариан се задави. Корделия го погледна загрижено, чудейки се дали да не го потупа по гърба, но той се оправи.

— Той ли ви каза? — изхриптя удивено графът.

— Не, Ворутиър. Точно преди да се случи онзи, хм, фатален инцидент с него. — Вордариан замръзна. Тя почувства някаква радост от това, че най-сетне бе объркала бараярец до такава степен, до каквато понякога я бяха обърквали те. Ех, да можеше да разбере кои от думите й го бяха… Тя продължи сериозно: — Колкото повече си мисля за Ворутиър, толкова по-трагична фигура ми се струва той. Подвластен на една любов, завършила преди осемнайсет години. И все пак понякога се питам дали би могъл да получи онова, към което се стремеше тогава — да си запази Арал, — ако Арал бе запазил онази садистична наклонност, която в края на краищата унищожи разума на Ворутиър. Сякаш двамата се люлееха на някаква странна люлка — животът на единия означаваше смъртта на другия.

— Ох, как забравих, че сте бетанка. — Обърканото му изражение постепенно се заменяше от нещо, което Корделия определи като Величествено Осъзнаване. — В края на краищата нали вие сте народът, който създаде чрез биоинженерство хермафродит… — Той замълча. — Колко дълго се познавахте с Ворутиър?

— Около двайсет минути. Но бяха много интензивни двайсет минути. — Тя реши да го остави да се чуди какво, по дяволите, означава това.

— Тяхната, хм, любов, както я нарекохте, навремето бе страхотен таен скандал.

Тя сбърчи нос.

— Страхотен таен скандал? Оксиморон ли беше това? Като „военна интелигенция“ или „приятелска стрелба“. Други типични бараяранизми.

Изражението на Вордариан беше извънредно странно. Той изглеждаше — тя разбираше това — като човек, който е хвърлил бомба, а тя само бе изсъскала, вместо да се взриви. Сега се опитваше да реши дали да я докосне и да почука детонатора, за да го провери.

А сега беше неин ред за Величествено Осъзнаване. „Този човек просто се опитва да развали брака ми.“ Не — брака на Арал. Тя се усмихна слънчево и невинно. Мозъкът й усети — най-после! — преумора. Вордариан не би могъл да е от старата партия на войната на Ворутиър. С всичките й лидери се бяха случили фатални инциденти още преди да се възцари Ецар, а останалите се бяха пръснали и покрили. Какво искаше той? Тя се заигра с едно цвете от косата си и реши да се пошегува: