Читать «Бараяр» онлайн - страница 42

— Сигурна съм, че ще му хареса — каза с леко съмнение тя.

— Не можеш да разбереш какво става, нали? — засмя се Пьотър.

Корделия въздъхна.

— Почти никога. Обяснете ми.

Тя се отпусна на седалката и се усмихна. Постепенно Пьотър се бе ентусиазирал да й обяснява Бараяр — винаги изглеждаше доволен да открие празноти в знанието й и да ги запълни с информация и мнения. Тя имаше чувството, че графът би могъл да й чете лекции през следващите двайсет години и пак да не изчерпи непонятните за нея проблеми.

— Рожденият ден на императора е традиционен завършек на фискалната година във всяка графска област, подчинена на имперското правителство. С други думи, това е данъчен ден — с изключение на представителите на класата Вор, които не се облагат с данъци. Това би загатнало за прекалено второстепенна връзка с империята — ето защо поднасяме на императора подарък.

— Аха… — каза Корделия. — Но нали не управлявате областта си за шейсет малки торбички злато на година, сър?

— Не, разбира се. Истинските данъци бяха изпратени днес сутринта от Хасадар за Ворбар Султана чрез комуникационен трансфер. Златото е чисто символично.

Корделия се намръщи.

— Почакайте. Не го ли правихте вече тази година?

— Да — през пролетта за Ецар. Но сега променихме датата на фискалната си година.

— Това не разрушава ли банковата ви система?

Той сви рамене.

— Справяме се. — После се усмихна внезапно. — Откъде според теб произхожда думата „граф“?

— От Земята, предполагам. Това е термин от предатомната, не, всъщност от късноримската епоха, за благородник, който управлява графство. Или пък името на административната единица произхожда от титлата.

— На Бараяр тя на практика е свързана с думата „графа“. Първите графове са били събирачите на данъци на Варадар Тау — един удивителен разбойник. Трябва да прочетеш за него някой път.

— Винаги съм смятала, че става дума за военна титла! По подражание на средновековната история.

— А, военният аспект следва непосредствено другия още първия път, когато старите главорези са претръскали някой, който не е искал да си плати. Титлата е придобила очарованието си по-късно.

— Не знаех — каза тя и изведнъж се обърна към него подозрително: — Да не би да ме поднасяте, а, сър?

Той поклати отрицателно глава.

„Проверявай предположенията си — помисли си Корделия развеселена. — Всъщност проверявай предположенията си незабавно.“

Пристигнаха до огромната порта на императорската резиденция. Тази вечер обстановката бе много по-различна, отколкото по време на предишните посещения на Корделия на смъртното ложе на Ецар и на погребалните церемонии. Архитектурните детайли се осветяваха от цветни лампи, закачени на каменни стълбове. Градините блестяха, фонтаните искряха. Красиво облечени хора бяха наизлезли по терасите от официалните зали на северното крило. Стражите обаче извършваха проверките си със същата педантичност, а броят им беше извънредно увеличен. Корделия изпита усещането, че забавата ще бъде далеч по-благовъзпитана, отколкото онези, покрай които бяха минали на идване.

Когато влизаха под западния портик, колата на Арал спря зад тяхната и Корделия с удоволствие го хвана под ръка. Той й се усмихна гордо и я целуна по тила, преструвайки се, че вдъхва аромата на цветята в косата й. Тя стисна ръката му в отговор. Минаха през вратите и тръгнаха по коридора. Облечен в ливрея лакей обяви на висок глас имената им и в този миг на Корделия й се стори, че в тях са се вперили няколко хиляди чифта критични бараярски очи на ворски благородници. Всъщност в залата имаше само двестатина души. Е, все беше по-добре, отколкото да гледа цевта на зареден невроразрушител. Наистина.