Читать «Бараяр» онлайн - страница 44

Отвлечен от някакви хора, които се спуснаха към него, Воркосиган повери Корделия на лейди Ворпатрил. Двете жени обиколиха елегантните подноси с ордьоври, предлагани от прислужниците, и поговориха за бременността си. Лорд Ворпатрил се извини и се насочи към един поднос с вино. Алис говореше за цвета и кройката на следващата рокля на Корделия:

— Черно-бяла — каза авторитетно тя. Корделия кимна покорно, питайки се дали скоро ще вечерят или ще продължават да се залъгват с минаващите покрай тях подноси.

Алис я отведе в женската тоалетна — обект на постоянното им посещение заради обременените им мехури — и на връщане я представи на още няколко жени от префинения й социален кръг. После влезе в оживена дискусия с една своя дългогодишна приятелка относно предстоящия бал на дъщеря й и Корделия се оттегли в периферията на групата.

Тя отстъпи тихо назад, отделяйки се (опита се да не си помисли „от стадото“) за миг мълчаливо съзерцание. Каква странна смесица беше Бараяр — в един миг уютен и близък, а в следващия — ужасяващ и чужд… но представлението беше интересно… А! Ясно какво липсваше! На колонията Бета церемония от такава величина би се предавала изцяло по холовизията, за да бъде споделена на живо от цялата планета. Всяко движение би било внимателно репетиран танц край видеокамерите и коментаторите. Тук не се виждаше холовизор. Единствените записи се правеха от Имперската служба за сигурност за личните й цели, които нямаха нищо общо с хореографията.

— Лейди Воркосиган? — каза нечий учтив глас. Корделия прекъсна размишленията си и се обърна. Беше комодор граф Вордариан. Той носеше червено-синя, а не личната си униформа, което показваше, че е на действителна служба и несъмнено краси Имперския генерален щаб. В кой ли отдел? А, да, в оперативния, Арал нали й беше казал. Държеше чаша и се усмихваше сърдечно.

— Кажете, граф Вордариан — отзова се тя също усмихната. Бяха се виждали пътьом достатъчно често, тъй че Корделия реши да се държи, сякаш се познават. Регентските задължения нямаха свършване, колкото и да й се искаше — отдавна вече бе време да започне да си създава свои собствени връзки, а не да търси от Арал напътствия за всяка нова крачка.

— Добре ли прекарвате? — попита той.

— О, да. — Тя се опита да измисли какво още да каже. — Прекрасно е.

— Като вас, миледи — вдигна в нейна чест чашата си той и отпи.

Сърцето й се разтуптя, но тя откри причината преди очите й да се разширят забележимо. Последният бараярски офицер, който бе вдигал наздравица в нейна чест, беше адмирал Ворутиър, при съвсем различни обстоятелства. Вордариан случайно беше повторил жеста му съвсем точно. Сега не беше време за мъчителни спомени. Корделия премига.