Читать «Бараяр» онлайн - страница 40

Корделия отказа поканата да присъства на големия военен преглед, който погълна сутринта на Арал, за да може да се запази свежа за събитието на вечерта — всъщност събитието на годината, както й бе дадено да разбере — лично присъствие на вечерята по случай рождения ден на императора в императорската резиденция. Очакваше с нетърпение да се срещне отново с Карийн и Грегор, макар и за кратко. Поне беше сигурна, че дрехите й са подходящи. Лейди Ворпатрил, която имаше превъзходен вкус и в същото време модерни разбирания за бараярските дрехи за бременни, се бе смилила над културното й невежество и й беше предложила да я напътства лично.

В резултат Корделия смело носеше безупречно скроена дървеснозелена копринена рокля, дълга до земята, и отворена наметка от плътно кадифе с цвят на слонова кост. Истински цветя в отиващи си нюанси бяха вплетени в косите й с цвят на мед от истинска фризьорка, изпратена й също от Алис. Подобно на своите празници, бараярците правеха от дрехите си нещо като народно изкуство, толкова развито, колкото и бетанските телесни рисунки. Корделия не можеше да разбере със сигурност от Арал дали изглежда добре — когато я гледаше, лицето му винаги грееше, но ако се съдеше по възхитените ахкания на прислужниците на граф Пьотър, шивачките й бяха надминали себе си.

Докато чакаше при извитото стълбище в предната зала, тя поглаждаше скрито зелената коприна върху корема си. Още малко повече от три месеца метаболитна преумора и всичко, което щеше да излезе от това, бе само едно мъничко парче месо — от средата на лятото се бяха случили толкова много неща и й се струваше, че бременността й напредва прекалено бързо. Тя отправи наум една окуражителна мантра към корема си: „Расти, расти, расти…“ Поне беше започнала да изглежда наистина бременна, а не само уморена. Арал споделяше нощните й проблеми, опитвайки се нежно с пръсти — засега безуспешно — да усети слабото пърхане в утробата й.

В този момент се появи и самият Арал, следван от лейтенант Куделка. И двамата бяха грижливо измити, избръснати, подстригани, сресани и шарено ослепителни в червено-сините си официални имперски парадни униформи. Към тях се присъедини граф Пьотър; носеше кафяво-сребристата униформа, с която Корделия го беше видяла на заседанията на Общия съвет — по-бляскав вариант на ливреите на войниците му. Тази вечер всичките двайсет войници на Пьотър щяха да имат някаква официална функция — цяла седмица се бяха подготвяли педантично под ръководството на безмилостния си началник. Друшнакови придружаваше Корделия. Тя носеше опростена рокля в цветовете на дрехите на господарката си, скроена така, че да улеснява бързи движения, а също да скрива оръжието и комуникатора й.