Читать «Бараяр» онлайн - страница 41

След моментно забавяне, та всеки да изкаже възхищението си от облеклото на другите, те излязоха през предните порти и се насочиха към очакващите ги земеходи. Арал лично настани Корделия в нейната кола, после отстъпи назад.

— Ще се видим там, скъпа.

— Какво? — обърна се рязко към него тя. — Аа! Значи втората кола… не е за останалата част от групата?

— Не — присви леко устни Арал. — Струва ми се… благоразумно отсега нататък да пътуваме в отделни коли.

— Да — каза тихо тя. — Наистина.

Той кимна и се обърна. Проклета планета! Тя отнемаше късче от живота им, от сърцето й. Вече прекарваха заедно толкова малко, че я болеше и от най-малката нова загуба.

Очевидно граф Пьотър щеше да играе ролята на заместник на Арал, поне за тази вечер, защото се намести до нея. Друшнакови седна срещу тях, сред което затвориха херметично покрива. Колата плавно тръгна по улицата. Корделия погледна през рамо, опитвайки се да види колата на Арал, но земеходът ги следваше на прекалено голямо разстояние. Тя се обърна напред с въздишка.

Слънцето потъваше с жълтеникаво сияние зад група сиви облаци и в студената, влажна есенна вечер започваха да проблясват улични лампи, придавайки на града мрачно меланхолична атмосфера. Може би грубоватите улични веселби — бяха минали покрай няколко групи хора — не бяха чак толкова лоша идея. Участниците в празника напомняха на Корделия за примитивните хора от Земята — те прогонваха с огньове и пушки змея, който изяждаше луната. Тази странна есенна тъга можеше да погълне някоя непредпазлива душа. Рожденият ден на Грегор бе отлично разчетен.

Топчестите ръце на Пьотър си играеха с някаква торбичка от кафява коприна, избродирана със сребърния герб на рода Воркосиган. Корделия я погледна с любопитство.

— Какво е това?

Пьотър се усмихна леко и й я подаде.

— Златни монети.

Още едно народно изкуство — торбичката и нейното съдържание представляваха осезаемо удоволствие. Тя поглади коприната, възхити се на бродерията и разклати в шепа няколко от блестящите дискове.

— Прекрасно. — Преди края на Периода на изолация златото бе имало огромна стойност на Бараяр, поне така беше чела. За нейния бетански ум златото означаваше нещо като „Понякога полезен за електронната промишленост метал“, но древните хора му бяха придавали мистична сила. — Означава ли нещо това?

— Ха! Много. Това е подаръкът за рождения ден на императора.

Корделия си представи как петгодишния Грегор си играе със златните монети. Освен да строи кули и може би да се упражнява в смятане, не можеше да измисли какво друго би правило с тях момчето. Надяваше се, че е минал възрастта да слага всичко в устата си — размерът на тези дискове беше точно колкото едно дете да ги глътне и да се задуши.