Читать «Бараяр» онлайн - страница 43

Те обиколиха помещението, разменяйки поздрави и поклони. „Защо тези хора не носят табелки с имената си?“ — помисли си безпомощно Корделия. Както обикновено, всички освен нея, изглежда, се познаваха. Тя се опита да си представи как би започнала разговор: „Хей, ти, Вор-еди-койси…“ Стисна по-здраво ръката на Арал и се помъчи да изглежда по-скоро тайнствена и екзотична, отколкото като някоя смотанячка с вързан език.

В съседната зала завариха малката церемония с торбичките златни монети — графовете или техните представители се бяха подредили, за да изпълнят задължението си, всеки с по няколко официални думи. Император Грегор, чието време за лягане според Корделия бе минало отдавна, седеше на една висока пейка заедно с майка си, изглеждаше мъничък и примирен и мъжествено се опитваше да потиска прозявките си. Корделия дори се запита дали торбичките остават за него, или му ги подаряват отново на следващата година. Какъв ужасен рожден ден! Никъде не се виждаше друго дете. Но пък графовете минаваха доста бързо и навярно момчето щеше да може скоро да се оттегли.

Един от графовете, облечен в червено-синя униформа, коленичи пред Грегор и Карийн и поднесе своята копринена златистокафява торбичка. Корделия позна граф Видал Вордариан, плосколикия мъж, когото Арал бе описал възпитано като представител на „другата най-консервативна партия“ — т.е. с приблизително същите политически възгледи като граф Пьотър — с глас, който я бе накарал да се запита дали това не е кодова фраза за „фанатичен изолационист“. Необезобразено от гняв, лицето му беше далеч по-привлекателно Той се обърна към принцеса Карийн и каза нещо, което я накара да вдигне брадичка и да се засмее. За миг ръката му се облегна фамилиарно на коляното й, а тя сложи за кратко длан върху неговата; после той се изправи, поклони се и отстъпи мястото си на следващия. Когато Вордариан се обърна с гръб, усмивката на Карийн изчезна.

Грегор погледна тъжно Арал, Корделия и Друшнакови и каза сериозно нещо на майка си. Карийн даде знак на един от стражите и след няколко минути към тях се приближи началникът на охраната, искайки разрешение да отведе Дру. Тя бе заместена от един ненатрапчив младеж, който ги следваше на достатъчно разстояние, за да не може да чува разговора им.

За щастие Корделия и Арал скоро срещнаха лорд и лейди Ворпатрил, с които Корделия не се притесняваше да води разговор без предварителен политико-социален инструктаж. Парадната червено-синя униформа на капитан лорд Ворпатрил подхождаше съвършено на тъмната му коса, но лейди Ворпатрил го засенчваше с алената си рокля. В буйната й черна коса, която контрастираше удивително с кадифенобялата й кожа, бяха вплетени цветя. Корделия си помисли, че двамата са типична ворска двойка, красива и ведра. Ефектът бе леко опорочен, когато по несвързаната реч на капитан Ворпатрил тя разбра, че е пиян. Но пък беше весело пиян и представата й за него се промени съвсем леко, и то не в отрицателна посока.