Читать «Бараяр» онлайн - страница 34

Лоис Макмастър Бюджолд

— Да ти изкълча ли и другия лакът?

— Не, благодаря. Забравил съм колко болезнен може да бъде сблъсъкът с Ботари. А, така е по-добре. Малко по-надолу…

— Утре лакътят ти ще се подуе доста неприятно.

— Да не мислиш, че не знам? Но преди да се занимаваш с любовния живот на Дру… замислила ли си се сериозно за нараняванията на Куделка?

— Оо! — Корделия млъкна. — Смятах… че сексуалните му функции са възстановени така добре, както и всичко останало.

— Или така зле. Този дял от хирургията е твърде деликатен.

Корделия сви устни.

— Сигурен ли си в това?

— Не, не съм. Но знам със сигурност, че никога не сме засягали тази тема. Никога.

— Хм. Иска ми се да знам как да разбирам това. Звучи малко зловещо. Смяташ ли, че можеш да го попиташ?…

— Мили Боже, Корделия, не, разбира се! Такъв въпрос не се задава на мъж. Особено ако отговорът е „не“. Ще трябва да работя с него, спомни си.

— Е, а пък аз ще трябва да работя с Дру. Тя е напълно безполезна за мен, ако чезне и умира от разбито сърце. Докарвал я е до сълзи, и то неведнъж. Тя се разплаква, когато мисли, че никой не я вижда.

— Наистина ли? Трудно ми е да си го представя.

— Едва ли можеш да очакваш да й кажа, че той не го заслужава, като се имат предвид всички неща. Но дали наистина не я харесва? Или това просто е израз на самозащита?

— Добър въпрос… Веднъж шофьорът ми се пошегува с нея, и то не чак толкова оскърбително, а Ку започна да се държи съвсем хладно с него. Не мисля, че не я харесва. Но съм уверен, че й завижда.

При тези двусмислени думи Корделия изостави темата. Копнееше да помогне на Дру и Ку, но не можеше да предложи изход от дилемата им. Собственият й ум не срещаше никаква трудност в измислянето на решения на практическите проблеми от интимен характер, предизвикани от физическите недъзи на лейтенанта, но тя знаеше, че ще бъде посрещната със срамежлива резервираност. Подозираше, че само ще ги шокира. Очевидно тук не бяха чували за сексуална терапия.

Истинска бетанка, тя винаги бе смятала двойствените норми на сексуално поведение за логически невъзможни. Проникнала във висшето общество, тя вече разбираше, че не е така. Всичко, изглежда, се свеждаше до липсата на свободен информационен поток към определени хора, които се подчиняваха на някакви неписани норми, известни и приети от всички, освен нея. Човек не можеше да говори за секс с или пред неомъжени жени и деца. Младите мъже, изглежда, се изключваха от всички правила, когато говореха помежду си, но не и в присъствието на жена, независимо от възрастта или положението й. Правилата зависеха объркващо и от различния социален статус на присъстващите. А когато сред тях нямаше мъже, омъжените жени понякога се преобразяваха удивително. С някои неща можеха да се шегуват, но не и да ги обсъждат сериозно. А за други изобщо не можеше да се споменава. Беше попарвала безнадеждно не един разговор със забележки, които й бяха изглеждали съвсем очевидни и небрежни, а после Арал я бе отвеждал настрани за кратък инструктаж.