Читать «Бараяр» онлайн - страница 33

— Първа точка за сержант Ботари — извика Куделка — Борба до спечелване на две от общо три точки, нали, сър?

Сержант Ботари се изправи с лека усмивка. Воркосиган остана за миг седнал на тепиха, за да си поеме дъх.

— Във всички случаи още една. Трябва да се реванширам. Не съм във форма.

— Казвах ви — промърмори Ботари.

Отново започнаха да се заобикалят. После се сблъскаха, разделиха се и отново се сблъскаха. Внезапно Ботари направи ефектно странично премятане, а Воркосиган се хвърли под него и му приложи хватка, с която едва не изкълчи рамото му. Ботари се съпротивлява кратко, сетне се предаде. Този път той беше този, който приседна за миг на тепиха, преди да се изправи.

— Поразително — коментира Друшнакови с жаден поглед. — Особено като се има предвид колко по-дребен е той.

— Дребен, но зъл — съгласи се очарована Корделия. — Имай го предвид.

Третият рунд продължи кратко. Двамата мъже се вкопчиха в объркана топка и разменяйки си удари, паднаха на тепиха, а после Ботари внезапно попадна в ловката хватка на Воркосиган. Графът безрасъдно се опита да си почине и Ботари изви лакътя му с ясно доловим пукот. Воркосиган извика и се предаде. Куделка отново потисна желанието си да му помогне, без да го молят за това.

— Пусни ме, сержант — изпъшка Воркосиган изпод ръцете му, а Ботари опря крак върху бившия си капитан и после му помогна да се изправи.

— Ще трябва да запомня да не повтарям това — задъхано каза Воркосиган.

— Поне не ви счупи нищо този път — каза окуражително Куделка и се присъедини към помощта на Ботари. Воркосиган закуцука обратно и седна много предпазливо в краката на Корделия. Ботари също се движеше много по-бавно и сковано.

— Така — каза все още задъхан Воркосиган — игрехме… на борда на „Генерал Воркрафт“.

— Прекалено много излишни усилия — отбеляза Корделия. — А колко пъти ви се е случвало да участвате в истински ръкопашен бой?

— Много, много рядко. Но винаги сме печелили.

Представлението завърши. Корделия придружи Арал, за да окажат първа помощ на лакътя и устата му, а после му помогна да вземе гореща баня и да се преоблече.

Докато го търкаше в банята, тя сподели с него един привлякъл вниманието й личен проблем.

— Мислиш ли, че можеш да кажеш нещо на Ку за начина, но който се отнася с Дру? Това изобщо не е обичайното му държане. Тя прави всичко възможно, за да се държи мило с него. А той се отнася с нея дори по-нелюбезно, отколкото с хората си. На практика тя му е колега. А и, освен ако не разбирам нищо, е лудо влюбена в него. Защо той не може да го разбере?

— Какво те кара да мислиш, че не разбира? — попита я бавно Арал.

— Поведението му, разбира се. Позор! Биха си подхождали чудесно. Не намираш ли, че е привлекателна?

— Да, ако си падах по високи амазонки — усмихна й се той през рамо. — Това не е по вкуса на всички мъже. Но ако това, което долавям в очите ти, е сватовнически блясък… между другото, не мислиш ли, че това може да е от майчинските ти хормони?