Читать «Бараяр» онлайн - страница 32

— Да. На Куделка бяха необходими цели шест месеца на „Генерал Воркрафт“, преди изобщо да може да го удари.

— Оо! Хм — поразмисли за малко тя. — Завист?

— Не си ли забелязала? Тя притежава всичко, което той е загубил.

— Забелязах, че от време на време я гледа грубо. Позор! Тя очевидно…

Воркосиган вдигна предупредително пръст пред устните си.

— Ще поговорим за това по-късно. Не тук.

Тя млъкна, после кимна в знак на съгласие.

— Добре.

Рундът продължи. Сержант Ботари бързо повали на два пъти Друшнакови, а после се справи с последния си съперник с почти същата лекота.

Съвещанието на участниците в срещуположния кран на градината прати Куделка при тях като посредник.

— Сър? Питаме се дали искате да направите един демонстративен рунд. Със сержант Ботари. Никой от хората тук не е виждал това.

Воркосиган отказа не особено убедително.

— Не съм във форма, лейтенант. Освен това, как изобщо са разбрали? Приказки ли им разказвате?

Куделка се усмихна.

— Малко. Мисля, че това ще ги просвети. Относно същността на тази игра в действителност.

— Опасявам се, че им давате много лош пример.

— И аз не съм ви виждала — промълви Корделия. — Наистина ли е толкова добро представление7

— Не знам. Да не съм те оскърбил с нещо напоследък? Мислиш ли, че като гледаш как Ботари ме удря, ще се пречистиш?

— Струва ми се, че ти ще се пречистиш — отговори Корделия, усетила желанието му да се остави да бъде убеден. — Струва ми се, че в казармения живот, който водиш напоследък, ти липсват подобни неща.

— Да… — Той се изправи под избухналите ръкопляскания и свали униформеното си яке, обувките, пръстените, изпразни джобовете си и излезе на ринга да направи малко раздвижващи и загряващи упражнения.

— Добре е да ни съдействаш, Ку — извика той. — Просто за да предотвратиш прекалената тревога.

— Да, сър. — Преди да закуцука обратно към арената, Куделка се обърна към Корделия. — Просто запомнете, миледи. През четирите години, когато го правеха, всичко винаги завършваше благополучно.

— Думите ти ми се струват по-скоро злокобни, отколкото успокоителни. И все пак тази сутрин Ботари изигра шест рунда. Може да е уморен.

Двамата мъже излязоха на арената и се поклониха официално един на друг. Куделка бързо се отдръпна. Наблюдателите престанаха да подвикват шеговито и сякаш се вледениха; съсредоточената неподвижност на двамата играчи привлече всички погледи. Те се дебнеха предпазливо, а после се вкопчиха един в друг. Корделия не можеше да вижда много добре какво става, но когато противниците се разделиха, от разцепената устна на Воркосиган течеше кръв, а Ботари се беше превил от удар в корема.

При следващия сблъсък Ботари успя да ритне Воркосиган в гърба — ударът отекна в стените на градината — и го отхвърли извън арената. Той падна, но скочи бързо на крака и тичешком се върна обратно, макар да не бе възстановил дишането си. Мъжете, от чиято защита се предполагаше, че зависи животът на регента, започнаха да се споглеждат тревожно. При следващия удар Воркосиган падна зле, а Ботари се хвърли върху него и стисна главата му под мишница. На Корделия й се стори, че вижда как ребрата му се огъват. Двама от охраната пристъпиха напред, но Куделка им махна да се върнат. Със силно почервеняло лице Воркосиган се предаде.