Читать «Бараяр» онлайн - страница 191

— А аз се страхувах, че няма да имаме никаква работа, щом адмиралът се премести тук, освен онези ужасно отегчителни генералщабни вечери.

Най-после настъпи часът. Голям кръг от оцветен булгур беше разположен на пода в Червения салон, заобиколен от звезда с няколко лъча, по един за всеки родител или главен свидетел: в този случай четири. Според бараярския обичай двойката венчаваше сама себе си, изричайки брачния си обет в кръга — не бе необходим нито свещеник, нито магистрат. На практика извън кръга стоеше човек, наречен съвсем подходящо „Четеца“, който четеше текста, за да могат да го повторят плахите младоженци. Според Корделия всичко беше съвсем практично, а и прелестно.

С цъфтяща усмивка Арал я разположи в определения за нея лъч на звездата, сякаш нареждаше букет, и зае собственото си място. Лейди Ворпатрил бе настояла Корделия да облече нова рокля — беше дълга и синьо-бяла, с червени растителни мотиви, съвсем в тон с ултраофициалната червено-синя парадна униформа на Арал. Гордият и нервен баща на Дру също носеше червено-синя униформа и беше заел своето място. Странно бе да мисли за военните, които Корделия обикновено свързваше с тоталитарни импулси, като за острие на егалитаризма на Бараяр. Сетаганданският подарък — така го наричаше Арал; тяхната инвазия бе предизвикала издигането на таланта независимо от произхода и вълните на тази промяна все още се носеха сред бараярското общество.

Сержант Друшнакови беше по-нисък и по-слаб, отколкото беше очаквала Корделия. Майчините гени на Дру, по-доброто хранене или и двете заедно бяха направили всичките му деца по-високи от него. И тримата братя, от капитан до капрал, бяха освободени от военните си задължения, за да присъстват, и сега стояха в големия външен кръг на останалите свидетели, наред с развълнуваната по-малка сестра на Ку. Майката на Ку беше застанала в последния лъч на звездата, плачеше и се усмихваше, облечена в синя рокля с толкова подходящ десен, че според Корделия Алис Ворпатрил сигурно се беше добрала по някакъв начин и до нея.

Първо влезе Куделка с маршова походка, подпирайки се на сабята си в новата й ножница и на сержант Ботари. Сержант Ботари бе облечен в най-блестящия вариант на кафяво-сребристата ливрея на Пьотър и шептеше полезни, ужасно внушителни съвети, като: „Ако усетиш, че наистина ти се гади, лейтенант, наведи си главата“. Дори от самата мисъл за това лицето на Ку стана зеленикаво и необикновено контрастиращо с червено-синята му униформа, което лейди Ворпатрил несъмнено не би одобрила.

Всички глави се обърнаха. „О, Господи!“ Алис Ворпатрил бе абсолютно права за роклята на Дру. Тя се носеше зашеметяващо грациозна като плаващ кораб, едно високо, изчистено съвършенство на форма и функция, коприна с цвят на слонова кост, златиста коса, сини очи, бели, сини и червени цветя, тъй че когато пристъпи до Ку, всички внезапно разбраха колко висок е самият той. Алис Ворпатрил, в сребристосивата си рокля, пусна Дру пред кръга с жест на ловуваща богиня, която пуска своя бял сокол, за да литне и да се настани на протегнатата ръка на Ку.