Читать «Бараяр» онлайн - страница 192

Ку и Дру казаха клетвите си без да заекват или губят съзнание и успяха да прикрият взаимното си притеснение при публичното произнасяне на омразните им първи имена — Климент и Людмила.

(— Братята ми ме наричаха Люд — беше доверила Дру на Корделия по време на репетицията предишния ден. — Римува се с луд. И с бут.

— За мен винаги ще си останеш Дру — обеща Ку.)

Като старши свидетел, Арал развали булгурения кръг, помитайки го с единия си ботуш, и ги пусна да излязат. Музиката, танците, яденето и пиенето започнаха.

Бюфетът беше невероятен, музиката — жива, а пиенето… традиционно. След първата официална чаша чудесно вино, което бе пратил Пьотър, Корделия се понесе към Ку и му прошепна няколко думи за бетанските изследвания за вредното влияние на етанола върху сексуалните функции, след което той премина на вода.

— Жестока жена — прошепна смеейки се в ухото й Арал.

— Не, към Дру не съм — измърмори му тя в отговор. Беше официално представена на братята, а сега вече и шуреи; те я гледаха с благоговейно уважение, което я накара да скърца със зъби. Макар че се отпусна малко, когато таткото махна с ръка на един от братята да млъкне, за да могат да чуят някакъв коментар на булката но въпроса за ръчните оръжия.

— Тихо, Джос — каза на сина си сержант Друшнакови. — Ти никога не си държал невроразрушител по време на битка. — Дру премига, а после се усмихна и очите й блеснаха.

Корделия използва момента да говори и с Ботари, когото виждаше съвсем рядко, откакто Арал бе отделил домакинството си от това на Пьотър.

— Как е Елена? Как се чувства у дома? Възстанови ли се вече госпожа Хайсопи?

— Добре са, миледи — кимна Ботари, почти усмихнат. — Посетих ги преди пет дни, когато граф Пьотър отиде да провери конете си. Елена, хм, пълзи. Малко да се зазяпаш и… — Той се намръщи. — Надявам се, че Карла Хайсопи внимава.

— Тя опази Елена по време на Вордариановата война, така че ще се справи и с пълзенето. Смела жена. Би трябвало да я наградят с медал.

Ботари сбърчи вежди.

— Не мисля, че това би имало някакво значение за нея.

— Мм. Надявам се, разбира, че може да разчита на мен за всичко, от което се нуждае. По всяко време.

— Да, миледи. Но засега се оправяме. — В думите му прозвуча нотка на гордост. — Сега в езерното имение е много спокойно. Чисто. Подходящо място за едно бебе. — „Не като местата, където израснах аз“ — почти го чу да прибавя Корделия. — Искам всичко да бъде подходящо за нея. Дори и баща й.

— А как сте вие?

— Новото лекарство е по-добро. Във всеки случай вече не усещам главата си пълна с мъгла. И мога да спя нощем. А какво става вътре — не знам.

Това бе от работата, очевидно. Изглеждаше отпуснат и спокоен, почти освободен от старата си зловеща напрегнатост. И все пак от цялата зала именно той погледна бюфета и попита:

— Той не трябва ли вече да спи?

Грегор, по пижама, пълзеше покрай отрупаната с храна маса, опитвайки се да изглежда невидим, и отмъкна няколко бонбона, преди да го забележат и върнат в леглото. Корделия стигна до него първа, преди да го стъпче някой непредпазлив гост или да го заловят силите за сигурност в лицето на останалата без дъх прислужница и ужасения телохранител, които трябваше да заместват Дру. Следваше ги пребледнелият Саймън Илян — за щастие сърцето му бе издържало, Грегор бе липсвал само минутка. Момчето побягна от запъхтените възрастни и се сви в полите й.