Читать «Бараяр» онлайн - страница 190

Корделия често си разменяше домашни визити с Алис Ворпатрил. Бебето лорд Иван беше, ако не точно утеха за Алис, то сигурно поне развлечение по време на бавното й възстановяване от физическите изпитания. То растеше бързо, въпреки че бе малко нервно — ятрогенна особеност, както разбра по-късно Корделия, дължаща се на нервността на Алис, през бременността й. „Иван би трябвало да има още три-четири братчета и сестричета, та Алис да разделя вниманието си между тях“ — помисли си Корделия, наблюдавайки как тя го притиска към себе си, докато планира на глас стратегията за вземане на сложните приемни изпити в Имперската военна академия след осемнайсет години.

Алис Ворпатрил обаче забрави и горчивия си траур за Падма, и планирането на живота на Иван до последна подробност, щом видя скицата на венчалната рокля на Дру.

— Не, не, не! — извика тя и размаха ръце. — С тези дантели ще приличаш на бяла мечка! Коприна, скъпа, дълги копринени волани, това ти трябва. — И се зае с всичко. Дру, която нямаше нито майка, нито сестра, едва ли можеше да намери по-добър консултант. Сватбената рокля стана един от подаръците на лейди Ворпатрил — за да бъде Алис сигурна за естетическото й съвършенство. Освен това й подари „малка ваканционна виличка“, която се оказа голяма къща на източното крайбрежие. Когато дойдеше лятото, мечтата на Дру за брега щеше да се превърне в действителност. Корделия се усмихна и купи на момичето нощница и халат с достатъчно дантела, за да пресити и най-зажаднялата душа.

Арал им отстъпи за сватбата Червения салон и съседната бална зала в императорската резиденция. В салона беше красивият под⁴, който за огромно облекчение на Корделия бе оцелял след пожара. На теория този великодушен жест трябваше да облекчи главоболията на Илян по охраната, тъй като Арал и Корделия щяха да бъдат сред главните свидетели. Лично Корделия си мислеше, че превръщането на хората от ИмпСи в сватбари е обещаващ обрат на събитията.

Арал прегледа списъка на гостите и се усмихна.

— Разбираш ли — каза той на Корделия, — че е представена всяка класа? Преди една година тук това събитие нямаше да е възможно. Един бакалски син и дъщерята на обикновен войник. Да, те заслужиха това с кръвта си, но може би следващата година това би могло да се заслужи и с мирни постижения. Медицина, образование, инженерство, изкуство — искаш ли да устроим забава за библиотекари?

— Няма ли онези ужасни ворски старици, за които са женени всичките приятели на Пьотър, да се оплакват от социална свръхпрогресивност?

— Когато Алис Ворпатрил стои зад това? Не биха посмели.

И нещата потръгнаха. Една седмица преди сватбата Ку и Дру замисляха да избягат в истинска паника, загубили пълен контрол на всичко, което правеха енергичните им помощници. Но персоналът на императорската резиденция се справи с опитна лекота. Главната икономка хвърчеше навсякъде и се кикотеше: