Читать «Бараяр» онлайн - страница 189

Това я разяри. Целият кураж на Карийн не й бе донесъл нищо, смелото и кърваво раждане на лейди Ворпатрил бе прието като нещо нормално, но само удари по главата някой идиот и вече ще станеш наистина някой, за Бога!

Когато се прибраха, на Арал му трябваше цял час, за да я успокои.

— Имаш ли намерение да го използваш? — попита тя, когато крайното й изтощение премина отново в някаква цялост. — Този, този… удивителен мой нов статус? — Как мразеше тази дума, как й горчеше в устата!

— Ще използвам всичко — обеща тихо той, — стига да ми помогне да сложа след петнайсет години Грегор на трона като разумен и способен човек, оглавяващ стабилно правителство. Ще използвам теб, себе си, каквото и да е необходимо. Платих огромна цена и няма да понеса, ако всичко бъде напразно.

Тя въздъхна и сложи ръцете си в неговите.

— В случай на някакъв инцидент дари останалите части от тялото ми. Такъв е бетанският обичай. Да няма разхищение.

Той се усмихна безпомощно. Лице до лице, очи в очи, те се прегърнаха.

— Няма да се наложи.

Безмълвното й обещание към Карийн се превърна в официална политика, когато заедно с Арал, като двойка, бяха назначени за попечители на Грегор от Съвета на графовете. Това беше някак си законово разграничено от попечителството на Арал над империята в качеството му на регент. Премиер-министър Вортала отдели време да й обясни, че новите й задължения не са свързани с политическа власт. Тя имаше икономически функции, включително опекунство над някои имоти на Ворбара, които бяха отделени от императорските владения и се прибавяха стриктно към титлата на Грегор като граф Ворбара. А по заповед на Арал й бе дадено право на надзор над императорското домакинство. И образование.

— Но Арал — каза зашеметена Корделия. — Вортала подчерта, че не трябва да имам власт.

— Вортала… не е премъдър. Нека просто да кажем, че малко трудно разпознава като такива някои форми на власт, които не са синоними на сила. Твоята власт обаче ще е кратка: на дванайсетгодишна възраст Грегор ще постъпи в подготвителната школа към Академията.

— Но разбират ли те, че…

— Аз разбирам. И ти. Това е достатъчно.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Една от първите заповеди на Корделия бе да прикрепи отново Друшнакови към Грегор, за негово невероятно удоволствие. Това не означаваше, че се отказва от компанията на момичето — удобство, към което Корделия вече бе силно привикнала, защото след подновеното настояване на Илян Арал накрая се бе съгласил да живее в императорската резиденция. Корделия се успокои, когато Ку и Дру се венчаха месец след Зимния панаир.

Корделия се предложи за посредник на двете семейства. Поради някаква причина Ку и Дру бързо отказаха предложението, макар и с разточителни благодарности. Познавайки объркващите клонки на бараярските социални обичаи, Корделия с радост се отказа в полза на ситната по-възрастна дама, която двамата намериха.