Читать «Бараяр» онлайн - страница 167

Друшнакови се усмихна малко скептично на цветистото въображение на Корделия.

— Кой казва, че самият Ку няма да стане генерал някой ден? — попита тя меко. После въздъхна и сбърчи вежди. — Да. Още го обичам. Но… боя се да не ме нарани отново.

Корделия си помисли, че този проблем е решен.

— Без това не може. Арал и аз се нараняваме един друг непрекъснато.

— О, не и вие двамата, миледи! Изглеждате толкова, толкова съвършени!

— Помисли, Дру. Можеш ли да си представиш в какво умствено състояние е точно в този миг Арал поради постъпката ми? Аз мога. И наистина си представям.

— Оо.

— Но болката… ми се струва недостатъчна причина да не обичам живота. Да си мъртъв е съвсем безболезнено. Болката, като времето, може да настъпва безогледно. Въпросът е какви великолепни мигове би могла да спечелиш от живота освен болката?

— Не съм сигурна, че разбирам това, миледи. Но… в главата ми се върти една картина. Аз и Ку на брега, сам сами. Ужасно е топло. А когато ме погледне, вижда мен, наистина вижда мен и ме обича…

Корделия сви устни.

— Да… Точно така ще стане. Ела с мен.

Момичето се изправи покорно. Корделия я заведе в залата, насила премести Ку в единия край на канапето, настани Дру на другия и се отпусна между двамата.

— Дру, Ку иска да ти каже няколко неща. Тъй като явно говорите на различни езици, той ме помоли да бъда негов преводач.

Ку засрамено вдигна ръце, за да възрази.

— Този жест означава: „По-скоро бих пропилял останалата част от живота си, отколкото да изглеждам глупак в продължение на пет минути“. Не му обръщай внимание — каза Корделия. — А сега, дайте да видя. Кой започва?

Настъпи кратко мълчание.

— Споменах ли, че играя също ролите на родителите на двама ви? Струва ми се, ще започна като майката на Ку. „Е, синко, срещнал ли си вече някои хубавки момичета? Почти си на двайсет и шест, нали знаеш.“ Видях онзи запис — прибави тя със собствения си глас, когато Ку се задави. — Имам нейния стил, а? И нейното доволство. А Ку казва: „Да, мамо, има едно прекрасно момиче. Млада, стройна, умна.“ А майката на Ку казва: „Хопала!“ И наема мен, вашата приятелка и съседка, посредницата. А аз отивам при твоя баща, Дру, и казвам: „Има един младеж, имперски лейтенант, личен секретар на лорд-регента, герой от войната, работи в Генералния щаб“. А той казва: „Не говори повече! Ще го вземем. Хопала!“ И…

— Струва ми се, че ще има да казва повече от това! — прекъсна я Ку.

Корделия се обърна към Друшнакови.

— Това, което току-що каза Ку, означава, че твоето семейство няма да го хареса, защото е сакат.

— Не! — каза възмутено Дру. — Не е така…

Корделия вдигна ръка.

— Като твой посредник, Ку, позволи ми да ти кажа нещо. Когато нечия прелестна дъщеря посочи и каже твърдо: „Тате, искам този“, един благоразумен баща отговаря само „Да, скъпа“. Признавам, може да е по-трудно да бъдат убедени тримата големи братя. Само я разреви и може да имаш сериозни неприятности в задната уличка. По което разбирам, че още не си им се оплакала, Дру, нали?