Читать «Бараяр» онлайн - страница 168
Лоис Макмастър Бюджолд
Момичето сподави неволното си изкискване.
— Не!
Ку изглеждаше така, сякаш това бе нова и опасна мисъл.
— Виж — каза Корделия, — все още можеш да избегнеш братското възмездие, Ку, ако се пребориш със себе си. — Тя се обърна към Дру: — Знам, че е доста дървен, но ти обещавам, че се поддава на тренировка.
— Вече казах, че съжалявам — каза Ку с тон, който прозвуча язвително.
Дру се вледени и отвърна студено:
— Да. И го повтаряш доста често.
— И ето че стигнахме до сърцевината на проблема — каза бавно и сериозно Корделия. — Това, което Ку всъщност иска да каже, Дру, е, че не съжалява ни най-малко. Мигът е бил чудесен, ти си била чудесна и той иска да го направите отново. И отново, и отново, само вие двамата, завинаги, с одобрението на обществото и без да ви пречи никой. Така ли е, Ку?
Ку изглеждаше зашеметен.
— Ами… да!
Дру премига.
— Но… аз исках ти да го кажеш!
— Нима? — погледна той над главата на Корделия.
„Тази посредническа система наистина има някои плюсове — помисли си Корделия. — Но има и граници.“ Тя се изправи и погледна хронометъра си. Не й беше до веселби.
— Имате още малко време. За малко време можете да си кажете много неща, ако се придържате към едносричните думи.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мракът преди разсъмване не беше толкова катраненочерен като нощта в планините. Мъгливото нощно небе отразяваше лекото кехлибарено сияние на града. Лицата на приятелите й представляваха сивкави петна, напомнящи на най-ранните древни фотографии — Корделия се опитваше да не мисли „като лица на мъртъвци“
Лейди Ворпатрил, почистена, нахранена и отпочинала няколко часа, все още не беше съвсем укрепнала, но можеше да ходи сама. Стопанката й бе донесла изненадващо прилични дрехи — дълга до прасците сива пола и пуловер, който да я предпазва от студа. Куделка бе заменил цялото си военно облекло за увиснали панталони, стари обувки и яке, което да замести неговото, пострадало при спешното му използване за акушерски нужди. Той носеше бебето лорд Иван, повито с някакъв заместител на пелена и топло одеяло — това допълваше картината на боязливо малко семейство, опитващо се да се измъкне в провинцията при родителите на жената, преди да започне сражението. Корделия бе видяла стотици бежанци като тях по пътя им към Ворбар Султана.
Куделка огледа малката си група и сведе намръщено очи към сабята в ръката си. Дори когато на нея се гледаше като на обикновен бастун, гладкото дърво, лъскавият стоманен шип и инкрустираната дръжка не изглеждаха особено присъщи за средната класа. Той въздъхна.
— Дру, можеш ли да скриеш някъде това? Така е дяволски подозрително и по-скоро ще ми пречи, отколкото да ми помага, докато нося бебето.
Друшнакови кимна, коленичи, зави сабята в една риза и я прибра в чантата. Корделия си спомни какво бе станало последния път, когато Ку бе носил оръжието в кервансарая, и погледна нервно в сумрака.