Читать «Бараяр» онлайн - страница 166

— Защо го наричате така!

— О, но той е мое чудовище. Моето вярно куче. — Тя винаги имаше проблеми да обяснява Ботари, понякога дори на самата себе си. Корделия се зачуди дали Друшнакови знае за земния произход на термина „козел за отпущане“. Жертвеното животно, което всяка година било пускано в пустошта да отнесе греховете на своето общество… Ботари навярно бе нейният звяр на греха, тя виждаше съвсем ясно какво прави той за нея. Не бе толкова уверена какво правеше той за самия себе си, освен че, изглежда, го намираше за отчаяно важно. — Така че дори се радвам, че си угнетена. Двама патологични убийци на моя служба би било излишно. Цени тази угнетеност, Дру.

Момичето поклати глава.

— Струва ми се, че може би това не е моето призвание.

— Може би. А може би не. Помисли си какво чудовищно нещо би била една армия от такива като Ботари. Всяка въоръжена сила в едно общество — армия, полиция, служба за сигурност — се нуждае от хора, които да могат да се нагърбят с необходимото зло и все пак да не стават зли от това. Да вършат само необходимото и нищо повече. Непрекъснато да подлагат на съмнение предположенията, да не допускат да се стига до зверства.

— По начина, по който онзи полковник спря отвратителния капрал ли?

— Да. Или по начина, по който лейтенантът разпитваше полковника… Иска ми се да можехме да го спасим — въздъхна Корделия.

Дру се намръщи и сведе поглед.

— Ку си мисли, че си му сърдита — каза Корделия.

— Ку? — вдигна разсеяно поглед Друшнакови. — О, да, и той беше там. Иска ли нещо?

Корделия се усмихна.

— Ку си представя, че цялото ти нещастие се е съсредоточило върху него. — Усмивката й изчезна. — Имам намерение да го пратя с лейди Ворпатрил, за да се опита да изведе нея и бебето. Ще се разделим веднага, щом тя е в състояние да ходи.

На лицето на Дру се изписа тревога.

— Ще бъде изложен на ужасна опасност. Хората на Вордариан ще бъдат бесни, че са изпуснали нея и младия лорд.

Да, все още имаше лорд Ворпатрил, който да обърква генеалогичните сметки на Вордариан. Безумна система, която превръща едно бебе в смъртоносна заплаха за възрастен човек.

— Никой не е в безопасност, докато не свърши тази отвратителна война. Кажи ми друго: още ли обичаш Ку? Знам, че сте приключили с първоначалното сляпо увлечение. Ти виждаш неговите недостатъци. Егоцентричен, непрекъснато мисли за недъзите си, ужасно се притеснява за мъжествеността си. За него има надежда. Предстои му интересен живот на служба при регента. — Ако оцелееха през следващите четирийсет и осем часа. Но пък беше добре да внушава на хората си страстен копнеж за живот. — Желаеш ли го?

— Сега съм… свързана с него. Не зная как да го обясня… отдадох му своята девственост. Кой друг би ме взел? Бих била опозорена…

— Забрави за това! Щом свършим с тази акция, ще се покриеш с такава слава, че мъжете ще се редят на опашка за честта да ти кавалерстват. Ще имаш голям избор. В дома на Арал ще имаш възможността да намериш най-доброто. Какъв искаш? Генерал? Имперски министър? Ворски лорд? Чуждопланетен посланик? Единственият ти проблем ще бъде да избираш, тъй като бараярският обичай стиснато ти забранява да имаш повече от един съпруг едновременно. Един несръчен млад лейтенант не би могъл да се съревновава с тези лъскави господари.