Читать «Бараяр» онлайн - страница 165

— Посредник.

— А?

— Нейните родители или моите наемат посредник. А после, ами… уреждат нещата.

— А какво правиш ти?

Той сви рамене.

— Явявам се навреме за сватбата и плащам сметката, предполагам. Всъщност родителите плащат сметката.

Не бе учудващо, че Куделка бе в затруднение.

— Искаше ли да има сватба? А не просто да спите заедно?

— Да! Но… миледи, аз съм само половин мъж, и то в добрите дни. Нейното семейство само би ме погледнало и би се изсмяло.

— Срещал ли си се някога със семейството й? Срещали ли са се някога с тебе те?

— Не…

— Ку, чуваш ли се какво говориш?

Той я погледна засрамено.

— Ами…

— Посредник. Хм. — Тя се изправи.

— Къде отивате? — попита нервно той.

— Да посреднича — отвърна твърдо Корделия, мина по коридора към стаята на лейди Ворпатрил и надникна вътре. Друшнакови седеше и наблюдаваше спящата жена. Двете бири и сандвичите стояха оставени недокоснати на нощното шкафче.

Корделия се вмъкна вътре и затвори тихо вратата.

— Знаеш ли — промълви тя, — добрите войници никога не изпускат шанса да хапнат или да поспят. Понеже не знаят дали няма да ги вдигнат по тревога преди да се появи следващият шанс.

— Не съм гладна. — Дру също изглеждаше вглъбена, сякаш бе попаднала в някакъв капан в самата себе си.

— Искаш ли да си поговорим?

Тя направи неуверена гримаса, отдалечи се от леглото и седна на едно канапе в другия край на стаята. Корделия седна до нея.

— Тази вечер — каза тихо момичето — за пръв път участвах в истинска битка.

— Справи се добре. Зае добра позиция, реагира…

— Не. — Друшнакови направи горчиво-колеблив жест. — Не е така.

— Нима? На мен ми се стори добре.

— Заобиколих тичешком сградата. Зашеметих двама мъже от Службата за сигурност, които чакаха на задната врата. Изобщо не ме видяха. Добрах се до моята позиция на ъгъла на сградата. Наблюдавах онези мъже, които измъчваха лейди Ворпатрил на улицата. Обиждаха я, оглеждаха я, блъскаха я… това ме разяри толкова, че включих невроразрушителя си. Исках да ги убия. После започна стрелбата. И… и аз се поколебах. И лорд Ворпатрил загина точно заради това. Вината е моя…

— Хей, момиче! Не само онзи главорез, който застреля Падма Ворпатрил, се беше прицелил в него. Падма беше толкова упоен и объркан, че дори не се опита да намери прикритие. Трябва да са му дали двойна доза, за да го насилят да ги заведе при Алис. Също толкова лесно би могъл да загине от някой друг изстрел или да попадне под нашия собствен кръстосан огън.

— Сержант Ботари не се поколеба — каза безизразно Друшнакови.

— Вярно — съгласи се Корделия.

— Освен това сержант Ботари не губеше енергия да… съжалява врага.

— Права си. Ами ти?

— Аз съжалявам.

— Убиваш двама абсолютни непознати и очакваш да се чувстваш весела?

— Ботари беше весел.

— Да. На Ботари това му достави удоволствие. Но Ботари не е нормален човек дори и по бараярските стандарти. Да не би да се стремиш да станеш чудовище?