Читать «Бараяр» онлайн - страница 169

— Каква е вероятността някой да ни нападне по това време? Сигурно не изглеждаме много богати.

— Може да ви убият дори само заради дрехите — отвърна навъсено Ботари. — Идва зима. Но е по-безопасно от обикновено. Войниците на Вордариан са опразнили квартала — набирали „доброволци“ за изкопаването на бомбоубежища в градските паркове.

— Никога не съм мислила, че мога да одобрявам робския труд — изпъшка Корделия.

— Във всеки случай това е безсмислено — каза Куделка. — Развалят парковете. Дори да завършат убежищата, в тях няма да могат да се скрият достатъчно хора. Но изглежда внушително и представя лорд Воркосиган като заплаха в умовете на хората.

— Освен това — Ботари разтвори якето си и показа сребристия си невроразрушител — този път имам оръжие.

Е, това беше. Корделия прегърна Алис Ворпатрил, която се притисна до нея и промълви:

— Бог да ви помага, Корделия. И нека прати Видал Вордариан да гние в ада.

— Пазете се. Ще се видим в базата Танъри, нали? — Корделия погледна Куделка. — Нека оцелеем и осуетим плановете на враговете си.

— Ще се опи… ще оцелеем, миледи — отвърна Куделка. После сериозно отдаде чест на Друшнакови. В тази военна учтивост нямаше ирония, може би само мъничко завист. Тя му отвърна с бавно, разбиращо кимване. Никой не искаше да обърква момента с повече думи. Двете групи се разделиха в лепкавия мрак. Дру наблюдаваше как Куделка и лейди Ворпатрил се скриха от погледа й, после тръгна напред.

Излязоха от тъмния лабиринт на осветените улици. Случайни човешки фигури бързаха в ранното зимно утро. Изглежда, всички минувачи преминаваха на отсрещната страна, за да избегнат всеки срещнат, и Корделия се почувства мъничко по-незабележима. Вцепени се, когато покрай тях мина бавно един земеход на градската стража, но колата продължи нататък.

Поспряха, за да се уверят, че необходимата им сграда е отключена за началото на деня. Постройката беше многоетажна, в утилитарния стил на архитектурния разцвет, настъпил с възцаряването на Ецар Ворбара и с установяването на стабилитет преди повече от трийсет години. Беше търговска, а не правителствена; те минаха през фоайето, влязоха в асансьора и се спуснаха надолу необезпокоявани.

Слязоха в мазето и Дру започна да се оглежда внимателно.

— Трябва да внимаваме да не ни види някой.

Ботари застана до нея нащрек, а тя се наведе и насили ключалката на един канализационен тунел. После ги поведе по него, завивайки на два пъти в напречни канали. Проходът очевидно се използваше често, тъй като лампите бяха запалени. Корделия напрягаше слуха си да долови други стъпки освен техните собствени.

Стигнаха до някакъв капак, завинтен за пода. Друшнакови го отвори бързо.

— Скачайте долу. Дълбоко е само два метра. Но сигурно е мокро.

Корделия се мушна в тъмния отвор, цопна долу и запали джобното си фенерче. Водата, гладка, черна и блестяща, стигаше до стегнатите й в ботуши глезени. Беше леденостудена. Ботари я последва. Дру стъпи с колене на раменете му, за да намести капака, после скочи с плясък до нея.

— Имаме около половин километър по този канал. Хайде — прошепна тя.