Читать «Бараяр» онлайн - страница 154

— Мене? Стария ветеран? Няма начин. Заколвам го!

Ханджията се усмихна нервно.

Корделия задряма неспокойно и рязко скочи, когато Ботари се върна в стаичката. Преди да затвори вратата, той предпазливо провери коридора. Изглеждаше мрачен.

— Е, сержант? Какво открихте? — Ами ако човекът, който се криеше, се окажеше някоя стратегически важна личност като например адмирал Канциан? Тази мисъл я уплаши. Дали щеше да може да се откаже от целта си заради общото благо? Ку се надигна от сламеника си на земята, а Дру — от тесния си креват. И двамата запримигваха сънено и се заслушаха.

— Мъжът е лорд Ворпатрил. Крие лейди Ворпатрил.

— О, не! — простена тя. — Сигурен ли сте?

— Абсолютно.

Ку се почеса по темето. Косата му се беше разрошила от съня.

— Установихте ли контакт с тях?

— Още не.

— Защо?

— Това зависи от лейди Воркосиган. Дали да се отклоним от първоначалната си цел.

Самата тя би искала да знае това.

— Добре ли са?

— Живи и здрави, просто се крият. Но онзи мошеник долу сигурно не е единственият, който ги е забелязал. Засега го омаях, но всеки момент може да се полакоми някой друг.

— Нещо за бебето им?

— Още не е родила.

— Вече е късно! Трябваше да роди преди повече от две седмици. Ужасно! — Тя замълча. — Мислите ли, че бихме могли да избягаме от града заедно?

— Колкото повече сме, толкова по-подозрителни ставаме — отвърна бавно Ботари. — Освен това тя е бременна. Ще привлича внимание.

„Всъщност с какво присъединяването им към нас би могло да подобри положението им? Прикритието им е било успешно вече няколко седмици. Ако успеем в резиденцията, може би ще сме в състояние да се опитаме да ги вземем на връщане. Илян сигурно е пратил лоялистки агенти да им помогнат… Ако се върнем!“ По дяволите. Ако нападението й бе официално, щеше да разполага с това, от което се нуждаеше семейство Ворпатрил. Но ако нападението й бе официално, тя несъмнено нямаше да дойде по този път и да ги намери. Тя се замисли.

— Не. Още няма да се свързваме с тях. Но трябва да направим нещо, за да обезкуражим оня приятел долу.

— Вече го направих — каза Ботари. — Казах му, че знам къде мога да взема по-добра цена, и то без да рискувам главата си. Навярно ще можем да го подкупим да ни помогне.

— Имате му доверие? — попита със съмнение Друшнакови.

Ботари се намръщи.

— Само докато го държа под око. Ще се опитам да го наблюдавам постоянно, докато сме тук. Има и още нещо. Видях го по неговия визор в задната стая. Снощи Вордариан се е самообявил за император.

Ку изруга.

— Какво означава това? — попита Корделия. — Да не би да се чувства силен, или просто е ход на отчаяние?

— Последен опит да привлече космическите сили — каза Ку.

— Дали наистина ще привлече повече хора, отколкото ще подразни?

Ку поклати глава.

— Тук, на Бараяр, ужасно се страхуваме от хаоса. Изпитали сме го. Отвратително е. Империята всъщност е основа на реда, откакто Дорка Ворбара е сразил мощта на воюващите графове и е обединил планетата. Тук истинската власт е императорът.

— Не и за мен — въздъхна Корделия. — Хайде да си починем малко. Може би утре всичко вече ще е свършило. — Мисъл, изпълнена с надежда или ужас, в зависимост от това как се тълкува. Тя преброи часовете за хиляден път — оставаше само един ден, за да проникнат в резиденцията, два — да се върнат на територията на Воркосиган… нямаха време за губене. Сякаш падаше в шахта, все по-бързо и по-бързо. И нямаше дъно.