Читать «Бараяр» онлайн - страница 155

Последна възможност да се откажат от цялата работа. Ситният дъждец правеше града още по-сумрачен. Корделия гледаше през мръсния прозорец лъсналата под кехлибареното отражение на оскъдните лампи улица. По нея се движеха припряно само няколко сенки, свити и с наведени глави. Сякаш войната и зимата бяха вдишали последния дъх на есента и бяха издишали обратно смъртна тишина. „Нерви“ — каза си тя, стегна се, и поведе малката си група надолу по стълбите.

Бюрото бе празно. Корделия реши да прескочат формалностите — в края на краищата бяха предплатили цялата сума — но в този момент ханджията влезе, отърси капките от дрехата си и изведнъж забеляза Ботари.

— Ти! Ти си виновен, страхлив мошенико! Изпуснахме го, по дяволите, и някой друг ще намаже! Наградата можеше да е моя, трябваше да е моя…

Ругатните му бяха прекъснати от трясъка. — Ботари го хвана за реверите и блъсна в стената. Ханджията напразно се мъчеше да стъпи на пода. Разяреното лице на Ботари се надвеси над него.

— Какво става?

— Един от взводовете на Вордариан е открил онзи тип и той, изглежда, им е издал и другия. — Ханджията беше и ядосан, и уплашен. — Откриха ги и двамата, а аз не получих нищо!

— Открили са ги? — ахна Корделия.

— Точно сега ги прибират, мътните го взели!

Може би все още имаше шанс. Съзнателно решение или тактическа принуда, сега едва ли имаше някакво значение. Тя извади от чантата един зашеметител. Ботари отстъпи назад и тя стреля в ханджията, който стоеше с отворена уста. Ботари напъха неподвижното му тяло зад бюрото.

— Трябва да се опитаме да ги спасим. Дру, извади останалото оръжие. Сержант, води ни. Напред!

Откри, че тича по улицата към сцената, която всеки трезвомислещ бараярец би избегнал, минавайки на отсрещната страна — нощен арест, извършван от силите за сигурност. Дру търчеше до Ботари. Куделка, натоварен с чантата, бе изостанал. Искаше й се мъглата да бе по-гъста.

Скривалището на семейство Ворпатрил се оказа през две преки от тяхното, в една неугледна тясна сграда, много напомняща на тази, в която бяха прекарали деня и те. Ботари вдигна ръка и тримата спряха предпазливо на ъгъла, после отстъпиха назад. Два земехода на Службата за сигурност бяха паркирани пред някаква малка странноприемница; районът странно пустееше. Куделка ги настигна задъхан.

— Друшнакови — каза Ботари, — заобиколи ей оттам. Заеми позиция за кръстосан огън, като покриеш другата страна на онези земеходи. Внимавай, сигурно имат хора и на задната врата.

Уличната тактика очевидно бе призванието на Ботари. Дру кимна, провери дали оръжията й са заредени и тръгна сякаш небрежно през уличката, без дори да обръща глава, но щом излезе извън обсега на зрение на противника, се впусна в безшумен бяг.