Читать «Бараяр» онлайн - страница 153

Корделия скри устата си с ръка и се помъчи да не се разсмее. Чудесно, че Дру не беше тук, за да разбере идеята на Ботари за прикритие. Мили Боже! Дали бараярските мъже наистина плащаха за привилегията да се предадат на сексуално мъчение с девствени жени?

Ханджията я погледна.

— Оставил си я сама с твоя човек, без придружителката й. Може да загубиш това, което си дошъл да продаваш.

— А, не — каза Ботари. — Щеше да е така, ако той можеше, обаче едно време го уцелиха с невроразрушител. Под колана. Не могат да го излекуват.

— Отседнал си заедно с паралитик?

— Акълът му си е на мястото.

— Сигурно не е много, щом е дошъл тук и се опитва да се занимава с такъв бизнес сега.

— Да. Май бих могъл да взема по-добра цена за същото парче месо, ако я разфасовам и пакетирам.

— Прав си — изсумтя мрачно ханджията, поглеждайки отрупаната на бара пред Корделия храна.

— Обаче е прекалено добра, че да я хабя. Може да намеря нещо друго, докато мине тази каша. Някой наоколо да търси мускули?

Дали вдъхновението на Ботари се изчерпваше?

Ханджията го изгледа с интерес.

— А бе, имам нещо предвид. От една седмица търся някой за една работа. Май си точно човек, дето ми трябва.

— Казвай де!

Ханджията доверително се наведе през бара.

— Момчетата на граф Вордариан дават тлъсти награди за ценна информация. Гле’й сега, обикновено не се замесвам с ИмпСи, ама тука на улицата има един странен тип, дето е наел стая. И си стои вътре, излиза само за храна, за повече храна, отколкото може да изяде сам човек… Та той крие някой там и никой не е виждал кого крие. Не ще да е наш човек. Все си мисля, че може да е… ценен за някои хора, а?

Ботари се намръщи преценяващо.

— Може да е опасно. Ако адмирал Воркосиган се върне в града, ще търсят кои са били доносчици. Пък тебе те знаят.

— Но тебе не, нали така? Ако си навит, ще ти дам десет процента от плячката. Оня тип трябва да е голяма клечка. Много е уплашен.

Ботари поклати глава.

— Виж какво, идвам от провинцията. Тук мирише на провал, мой човек. Хората на Вордариан ми изглеждат направо скапани. Ако бях на твое място, бих си помислил наистина сериозно дали да стана доносник.

Ханджията разочаровано стисна устни.

— Всеки случай, възможността няма да чака.

Корделия се приближи до Ботари и прошепна в ухото му:

— Продължавай играта. Открий за кого става дума. Може да е съюзник. — И след кратък размисъл прибави: — Искай петдесет процента.

Ботари кимна напрегнат и каза на хаджията.

— По равно. Заради риска.

Ханджията изгледа Корделия намръщено, но с уважение. После неохотно каза:

— Петдесет процента от нещо е по-добре, отколкото сто процента от нищо.

— Можеш ли да ми опишеш оня тип? — попита Ботари.

— Само на четири очи.

— Я дръж. — Ботари натрупа пакетите в ръцете на Корделия. — Занеси тез неща в стаята.

Корделия се изкашля и нарочно прегракнало каза:

— И да внимаваш! Тоя ще те преметне.

Ботари погледна ханджията и се ухили.