Читать «Бараяр» онлайн - страница 142

— Дори да го получим, вече няма да е оттам, откъдето прекъснах. А и не помня всичко. Известна част от нещата трябваше да помни Хенри.

Корделия пое дълбоко дъх.

— Доколкото си спомням, тези ескобарски преносими репликатори имат двуседмичен самообслужващ се цикъл. Кога за последен път го заредихте с енергия, подновихте хранителния разтвор и сменихте филтрите?

— Енергийната клетка ще трае месеци — каза Вааген. — По-голям проблем са филтрите. Но хранителният разтвор е основният ограничаващ фактор. При този ускорен метаболизъм зародишът ще гладува няколко дни преди системата да се претовари от изпражненията му. Отпадъчните продукти обаче могат да затлачат филтрите съвсем скоро след началото на метаболизма на слабите тъкани.

Тя избегна погледа на Арал и впи очи в здравото око на Вааген. На лицето му бе изписано нещо повече от физическо страдание.

— И кога за последен път заредихте репликатора?

— На четиринайсети.

— Остават по-малко от шест дни — прошепна ужасено Корделия.

— Горе… горе-долу толкова. Коя дата сме днес? — Вааген се огледа с нехарактерна за него колебливост и сърцето на Корделия се сви.

— Времето е ограничено единствено, ако за него не оказват подходящи грижи — вметна Арал. — Докторът на резиденцията, личният лекар на Грегор и Карийн, няма ли да разбере, ако има нужда от нещо?

— Сър — каза Илян, — докладваха ни, че лекарят на принцесата е убит още първия ден, по време на битката за резиденцията. Потвърдено е от още две страни, тъй че считам информацията за сигурна.

Можеха да оставят Майлс да умре от чисто невежество, разбра с ужас Корделия. Както можеха да го убият и нарочно. Дори някой от тайните им привърженици, убеден, че геройски унищожава бомба, би могъл да представлява заплаха за детето й.

Вааген се завъртя неспокойно. Арал погледна Корделия и кимна към вратата.

— Благодаря ви, капитан Вааген. Направихте извънредна услуга. Това превишава дълга ви.

— По дяволите дългът — промълви Вааген. — Всичко отиде по дяволите… проклети невежи главорези…

Излязоха, за да оставят Вааген на спокойствие. Воркосиган отпрати Илян да се занимава с умножените си задължения.

Корделия погледна Арал.

— Сега какво?

Устните му бяха стиснати в равна, решителна линия. Беше потънал в мисли, същите мисли, които мъчеха и нея, но усложнени от хиляди допълнителни фактори, които тя можеше само да си представя. Той каза бавно:

— Всъщност нищо не се е променило.

— Променило се е. Има разлика между това да се криеш и да си пленник. Но защо Вордариан е чакал досега, за да го вземе? Ако преди не е знаел за съществуването на Майлс, кой му е казал за него? Може би Карийн, когато е решила да се съюзят?

При това предположение Друшнакови я погледна измъчено.

— Може би Вордариан си играе с нас — каза Арал. — Може би отначало е пазел репликатора за резерва.

— Не репликатора. Нашия син — поправи го Корделия и се вгледа в отсъстващите му сиви очи: „Виж ме, Арал!“ — Трябва да поговорим за това. — Тя го поведе по коридора към най-близката празна стая — зала за съвещания на лекарите — и запали лампите. Той седна покорно на масата — Ку седна до него — и зачака. „Преди винаги сядахме от една и съща страна…“ Дру застана зад нея.