Читать «Бараяр» онлайн - страница 141

— После опустошиха лабораторията. Всичко, всички записи по лечението. Целият труд на Хенри отиде в огъня. Не трябваше да го правят! Всичко разсипаха! — Гласът му пресекна от ярост.

— Намериха ли… репликатора? Разбиха ли го? — Тя виждаше сцената, беше я виждала толкова пъти…

— Накрая го намериха. И го взеха. А после ме оставиха да избягам. — Той завъртя глава.

— Взели са го? — повтори глупаво тя. Защо? Какъв смисъл имаше да го вземат без специалистите? — И са ви оставили да избягате? Да избягате при нас, предполагам. За да ни съобщите.

— Вече ви съобщих, миледи.

— Къде според вас? Къде са го отнесли?

Зад нея се чу гласът на Воркосиган:

— Най-вероятно в императорската резиденция. Всички най-важни заложници са там. Ще пусна разузнаването веднага. — Лицето му бе посивяло. — Очевидно ние не сме единствената страна, която се опитва да окаже натиск.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Две минути след появяването на Воркосиган в Службата за сигурност при главния портал капитан Вааген беше качен на носилка и откаран в лазарета, където вече го очакваше главният травматолог на базата. Корделия размишляваше горчиво за естеството на командната верига — очевидно цялата й организираност, разумност и ефективност не бяха достатъчни, за да помогнат на човек извън нея.

По-нататъшните разпити на учения трябваше да почакат медицинското му лечение. Воркосиган използва това време, за да запознае Илян и неговия отдел с новия проблем, а Корделия — за да обикаля в кръг чакалнята на лазарета. Друшнакови я наблюдаваше с безмълвна тревога, без да й предлага глупави успокоения — и двете знаеха, че това няма смисъл.

Най-после травматологът се появи от операционната и обяви, че Вааген е в съзнание и могат да проведат с него кратък — той подчерта думата — разговор. Арал дойде, следван от Куделка и Илян, и всички се скупчиха около болничното легло на Вааген. Окото му беше бинтовано, а самият той — прикрепен на системи.

С дрезгав отпаднал глас той прибави още няколко ужасни подробности, но картината, която вече бе изложил на Корделия, не се промени с нищо. Илян слушаше внимателно.

— Нашите хора в резиденцията потвърждават това — докладва той, когато Вааген се изтощи и шепотът му заглъхна. — Репликаторът е донесен там вчера и е поставен в най-силно охраняваното крило, близо до покоите на принцеса Карийн. Нашите привърженици не знаят какво е това и си мислят, че е някакъв апарат, може би бомба, с която резиденцията да бъде взривена по време на окончателното сражение.

Вааген изсумтя, закашля се и потрепери.

— Разполагат ли с хора, които да се грижат за репликатора? — зададе Корделия въпроса, който никой друг не бе поставил до момента. — Лекар, санитар, който и да било?

Илян се намръщи.

— Не зная, миледи. Мога да се опитам да разбера, но всяка извънредна връзка излага на опасност нашите хора там.

Тя не каза нищо.

— Във всеки случай лечението е прекъснато — промълви Вааген. Ръката му си играеше с крайчеца на чаршафа. — Всичко, постигнато досега, отиде по дяволите.

— Разбирам, че сте загубили записките си, но бихте могли да… възстановите работата си? — попита колебливо Корделия. — Разбира се, ако получите обратно репликатора. Да започнете оттам, откъдето сте прекъснали.