Читать «Бараяр» онлайн - страница 144

— Виждал съм те да вършиш изключителни неща…

„Но си ме виждал и да се провалям, нали?“

— …но не искам да те загубя. Боже мой! Това наистина ще ме подлуди окончателно. Да чакам, без да зная…

— Но ти искаш от мен същото. Да чакам, без да зная. Искаш го всеки ден.

— Ти си по-силна от мен. Силата ти надхвърля границите на разума.

— Ласкателно, но неубедително.

Мислите му я обгърнаха — тя виждаше това в острите му очи.

— Не. Няма да отидеш. Забранявам ти, Корделия. Забрави за това. Изкарай го моментално от ума си. Не мога да рискувам и двама ви.

— Но рискуваш. Със сегашното си решение.

Той стисна зъби и сведе глава. Посланието й бе прието и осъзнато. Куделка местеше ужасено очи между двамата. Корделия усещаше, че с всичка сила стиска облегалката на стола й.

Воркосиган изглеждаше смазан. Не искаше да го вижда смазан. След миг той щеше да поиска думата й, че ще остане в базата, че няма да смее да рискува.

Тя разтвори длан върху масата.

— Аз бих постъпила другояче. Но никой не ме е назначил за регент на Бараяр.

— Страхотно въображение имаш — въздъхна той. „Основен недостатък на бараярците, моя любов.“

На връщане в апартамента на Арал Корделия срещна в коридора граф Пьотър. Изглеждаше съвсем различно от уморения старец, когото бе оставила на планинската пътека. Сега бе облечен в дрехи на човек от висшата класа, носени от пенсионирани ворски лордове и висши имперски министри — стегнати панталони, лъснати боти и просторна туника. Ботари се извисяваше над рамото му, отново облечен в официалната си кафяво-сребриста ливрея. Беше преметнал през ръката си дебело палто, от което Корделия заключи, че Пьотър току-що се е върнал от дипломатическа мисия при някой от приятелите си — някой областен граф в снежната северна част на завладените от Вордариан земи. Хората на Воркосиган очевидно можеха да се движат свободно из доста голяма част от вражеската територия.

— Здравей, Корделия — кимна й официално и предпазливо Пьотър. Сега не бе време да проявяват враждебността си и това бе добре дошло за нея. Не бе сигурна, че в разяжданата й от мъка душа е останало каквото и да било желание за борба с него.

— Добър ден, сър. Успешно ли мина пътуването ви?

— Да, успешно. Къде е Арал?

— Отиде в секторното разузнаване, за да се съвещава с Илян относно последните доклади от Ворбар Султана.

— Оо? Какво се е случило?

— Пристигна капитан Вааген. Бил е пребит почти до безсъзнание, но все пак някак си се е измъкнал от столицата — изглежда, накрая Вордариан е разбрал, че разполага с още един заложник. Войниците му отнесли репликатора на Майлс от Имперската болница в императорската резиденция. Предполагам, че скоро ще научим повече, но Вордариан несъмнено изчаква първо да ни достави пълно удоволствие с разказа на капитан Вааген.

Пьотър отметна назад глава в остър, горчив смях.

— Е, това не е никаква заплаха.

Корделия стисна зъби.

— Какво имате предвид? — Знаеше отлично какво има предвид, но искаше да го накара да прехвърли границата. „Давай докрая, да те вземат дяволите, изплюй го всичкото!“