Читать «Бараяр» онлайн - страница 133

— Но уравновесяват ли се силите ви? Ами физическата?

Воркосиган сви рамене.

— Всеки от нас има достъп до достатъчно оръжие, за да унищожи Бараяр. Но моята легитимност е невероятно преимущество дотогава, докато за оръжията трябват хора. Точно затова Вордариан се опитва да унищожи тази легитимност с обвиненията си, че съм се отървал от Грегор. Възнамерявам да го улича в лъжа.

Корделия потрепери.

— Знаеш ли, струва ми се, че не бих искала да съм на страната на Вордариан.

— А, все още има няколко начина да спечели. Всички те предполагат моята смърт. Без мен като център, единственият регент, избран от покойния Ецар, кого да предпочетат? Претенциите на Вордариан не са по-лоши от всички останали. Ако някой ме убие и залови Грегор или обратно, естествено е всички да се обединят около него. До следващия преврат и серията от бунтове, отмъщения и убийства, които ще продължават до безкрайност… — Очите му се присвиха, когато си представи това мрачно бъдеще. — Това е най-ужасният ми кошмар. Че тази война няма да спре, ако загубим, докато не се появи някой нов Дорка Ворбара Справедливия, който да сложи край на някое ново Кърваво столетие. Бог знае кога. Честно казано, не виждам мъж от този мащаб сред хората от моето поколение.

„Виж в огледалото“ — помисли си мрачно Корделия.

* * *

— А, значи затова искаше първо да ме прегледа лекар — подразни Корделия Арал същата нощ. Лекарят, след като Корделия поправи някои от обърканите му предположения, я беше прегледал педантично и вместо упражнения й предписа почивка, а също я предупреди да възобнови брачните си връзки предпазливо. Арал само се усмихна и я люби така, сякаш беше от стъкло. Самият той се бе възстановил от солтоксина почти напълно, поне така прецени Корделия. После Арал заспа като пън, само че по-топъл, докато призори не го събуди комуникационният пулт. Сигурно имаше някакъв военен заговор да не го закачат дотогава. Корделия си представяше как някой щабен офицер доверява на Ку: „Дай да оставим Стареца да поспи, може пък да стане по-любезен…“

Но този път ужасната, замъгляваща мислите й умора изчезна бързо и само след няколко часа, придружена от Друшнакови, Корделия беше на крак и изследваше новата обстановка.

В гимнастическия салон на базата срещна случайно Ботари. Граф Пьотър още не се беше върнал, така че след като бе докладвал на Арал, Ботари нямаше повече задължения.

— Трябва да поддържам форма — каза й той кратко.

— Успяхте ли да поспите?

— Не много — отвърна той и продължи тренировката си. Насила и твърде продължително — далеч отвъд раницата на оптимално ефикасното време. Той се потеше, за да запълни времето и да убие мислите си, и Корделия мислено му пожела успех.