Читать «Бараяр» онлайн - страница 132

Двамата щяха да бъдат една плът. Колко буквален се оказваше този древен благочестив израз! Едно мъничко парче плът, затворено в маточен репликатор зад вражеския фронт, сега ги свързваше като сиамски близнаци. А ако малкият Майлс умреше, щеше ли да се скъса тази връзка?

— Какво… какво правиш за заложниците на Вордариан?

Той въздъхна.

— Това е костеливият орех. Вордариан все още държи над двайсет областни графа и Карийн. И неколкостотин други, по-незначителни.

— Като например Елена?

— Да. И самия град Ворбар Султана, по същия начин. Накрая може да заплаши, че ще вдигне града във въздуха, за да го пуснем да избяга от планетата. Обмислял съм възможността за сделка. И да го убием по-късно. Но не можем просто да го пуснем свободно, няма да е честно към всички, които вече загинаха, заради лоялността си към мен. Затова разглеждаме различни идеи за спасителни акции към края. За да сме готови за момента, когато промяната в броя на хората и в лоялността достигне критичната си точка и Вордариан наистина изпадне в паника. Междувременно изчакваме. Накрая… ще пожертвам заложниците, но няма да оставя Вордариан да победи. — Невиждащият му поглед бе станал мрачен.

— Дори Карийн? — „Всички заложници ли? Даже най-мъничкия?“

— Дори Карийн. Тя е Вор. Тя разбира.

— Най-сигурно доказателство, че не съм Вор — каза мрачно Корделия. — Не разбирам нищо от тази… стилизирана лудост. Според мен всички вие трябва да бъдете лекувани, до последния човек.

Той се усмихна.

— Мислиш ли, че можем да убедим колонията Бета да ни прати един батальон психиатри като хуманитарна помощ?

Корделия изсумтя. Е, бараярската история притежаваше някаква чудновата драматична красота, но само на абстрактно равнище, гледана от разстояние. Една игра на страсти. Беше ясно, че нейната глупост става все по-осезаема, разпадайки се като безмислени квадратчета от мозайка.

Корделия се поколеба, после попита:

— И започнахме ли да играем играта със заложниците? — Не беше сигурна дали иска да чуе отговора.

Воркосиган поклати глава.

— Не. Това бе най-сложният ми проблем през цялата седмица: да гледам в очите мъже, чиито жени и деца са в столицата, и да казвам „не“. — Той подреди приборите на подноса си и прибави замислено: — Но те не гледат достатъчно широко. Засега това не е революция, а само дворцов преврат. Населението е бездейно, снишило се е, с изключение на някои доносници. Вордариан отправя призивите си към елита на консерваторите, към старите представители на класата Вор и към армията. Графът обаче не може да смята. Новата технокултура създава прогресивни плеби с такава скорост, с каквато училищата ни могат да ги обучат. Те са мнозинството на бъдещето. Искам да им предоставя някакъв метод освен цветните ленти на ръкавите, с който да различават добрите от лошите. Моралното убеждаване е по-могъща сила от подозрителността на Вордариан. Кой стар генерал от Земята беше казал, че моралът се отнася към физиката като три към едно. А, Наполеон. Обаче за съжаление не е последвал собствения си съвет. Специално за тази война аз смятам, че съотношението е пет към едно.