Читать «Бараяр» онлайн - страница 135

В приветствената му усмивка се долавяше и някаква вина. Той погледна корема й и бързо отмести очи. Корделия би предпочела да продължи да разказва възбудено за приключенията си, но нейното пристигане като че ли го опровергаваше, напомняйки му — точно, когато се опияняваше от победата си — за най-големия му провал.

— Радвам се да ви видя, Саймън, и вас, адмирале.

Канциан понечи да стане, но всички едновременно му махнаха да остане на мястото си, което го накара да свие устни от удивление. Арал й даде знак да седне до него.

И Илян продължи да разказва, но вече в по-съкратен вариант. Двете му седмици, които бе прекарал в игра на укриеница със силите на Вордариан, изглежда, приличаха на бягството на Корделия, макар и да бяха доста по-сложни в обкръжената столица. Под повърхността на простите му думи Корделия разпозна ужасите, с които сама се бе сблъскала. Той довърши разказа си набързо, а Канциан го потвърди с небрежно кимване.

— Добра работа, Саймън — каза Воркосиган, щом Илян млъкна, и погледна към Канциан. — Извънредно добра.

Илян се усмихна.

— Надявах се, че ще ви се хареса, сър.

Воркосиган се обърна към Канциан:

— Веднага, щом се почувствате готов, бих искал да ви изложа положението в тактическата стая, сър.

— Благодаря ви, милорд. Нямах достъп до никаква информация — освен бюлетините на Вордариан — откакто избягах от щаб квартирата. Макар че си направих доста заключения от това, което видяхме. Между другото, препоръчвам ви да следвате стратегия на сдържане. Засега е най-подходяща. Но сте стигнали почти до нейната граница.

— Така мисля и аз, сър.

— Какво прави старият Нолис в База за полети №1?

— Не отговаря. Миналата седмица хората от щаба му ни поднесоха най-различни удивителни извинения, но изобретателността им накрая пресъхна.

— Ха! Мога да си представя. Сигурно чак страда от колит. Но пък мога да се обзаложа, че не всички „неразположения“ са измислени. Май ще трябва да си поговоря насаме с адмирал Нолис.

— Бих ви бил благодарен, сър.

— Ще обсъждаме неизбежността на съдбата. И грешките на даден командир, който основава цялата си стратегия на едно убийство, което после не успява да реализира. — Канциан се намръщи осъдително. — Вордариан винаги е проявявал склонност да се изхвърля.

Корделия погледна Илян и попита:

— Саймън, открихте ли, докато бяхте във Ворбар Султана, някаква информация за Имперската военна болница? За лабораторията на Вааген и Хенри? За моето бебе?

Той поклати глава.

— Не, миледи. — После на свой ред попита Воркосиган: — Милорд, истина ли е, че капитан Негри е загинал? Чухме за това само от слуховете и от пропагандните предавания на Вордариан. Така че може и да е лъжа.

— Негри е мъртъв. За съжаление.

Илян се изпъна тревожно.

— И императорът ли?

— Грегор е в безопасност и е добре.

Илян се отпусна отново.

— Слава Богу. Къде?

— Навсякъде — отвърна сухо Воркосиган.

— А, ясно, сър. Извинете ме.

— Веднага, щом минете през лазарета и банята, Саймън, имам няколко задачи за вас — продължи Воркосиган. — Искам да знам с абсолютна точност как стана така, че ИмпСи е останала сляпа за преврата на Вордариан. Нямам желание да закачам мъртвите — Господ знае, че той си плати грешките, — но старата система на Негри за управление на ИмпСи с всичките й малки секретни отделчета, за които знаеха само те с Ецар, трябва да се разтури изцяло. Всяка нейна част, всеки човек трябва да се подложи на повторна проверка, преди службата да бъде събрана отново. Това ще е първата ви работа като нов шеф на Имперската служба за сигурност, капитан Илян.