Читать «Бараяр» онлайн - страница 130

— Ясно, сър.

Арал пусна ръката на Корделия с осезаемо усилие.

— Ще се видим в квартирата ни, любов моя. По-късно.

По-късно през седмицата, при това темпо. Корделия поклати безпомощно глава, хвърли последен поглед към едрата му фигура, сякаш можеше някак да си го върне и последва Друшнакови. Поне с Дру можеше да отхвърли заповедта на Воркосиган и да настои първо за баня. Освен това в един гардероб в квартирата на Арал намери половин дузина нови екипи в точния й размер и изневери на школувания в двореца вкус на Дру.

Лекарят на базата не разполагаше с историята на болестта й. Цялата медицинска документация на Корделия беше, разбира се, отвъд вражеската линия, във Ворбар Султана. Той поклати глава и каза:

— Съжалявам, лейди Воркосиган. Просто трябва да започнем отначало. Моля ви, проявете търпимост. Правилно ли съм разбрал, че сте имали някакъв женски проблем?

„Не, повечето от проблемите ми са свързани с мъже.“ Корделия прехапа език.

— Бях подложена на прехвърляне на плацента, чакайте да видя, три плюс… — започна да брои тя на пръсти, — преди около пет седмици.

— Моля?

— Родих с хирургическа намеса. Не вървеше добре.

— Разбирам. Пет седмици post partum³ — записа си той. — И какви са сегашните ви оплаквания?

„Не харесвам Бараяр, искам да си вървя у дома, свекърът ми иска да убие моето бебе, половината от приятелите ми бягат, за да спасят живота си, не мога да остана десет минути насаме с мъжа си, когото вие всички поглъщате пред очите ми, болят ме ходилата, боли ме главата, боли ме душата…“ — всичко беше толкова сложно. Бедният човек просто искаше да попълни нещо във формуляра си, а не да пише съчинение.

— Умора — успя най-сетне да каже Корделия.

— Аа. — Лицето му просветна и той попълни това фактче в компютъра. — Следродилна умора. Това е нормално. — Лекарят вдигна очи и я погледна сериозно. — Какво ще кажете за една програма от физически упражнения, лейди Воркосиган?

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Кои са хората на Вордариан? — попита Корделия раздразнено. — Бягам от тях вече цели седмици, но сякаш съм ги мернала само веднъж в огледалото за обратно виждане. Откъде се снабдява с толкова главорези?

— А, не са чак толкова много — усмихна се леко Арал и хапна още малко от яхнията. — Бяха — о, чудо! — най-после сами в обикновения подземен апартамент на старши офицер. Вечерята им донесе на поднос един лакей и я сервира на ниската масичка между тях. После Арал, за голямо облекчение на Корделия, го отпрати с думите: „Благодаря ви, капрал, това е всичко“.

Арал преглътна хапката си и продължи:

— Кои са те? В по-голямата си част хора, които са били под командването на офицер, избрал да застане на страната на Вордариан, и които не са имали смелостта, или по-скоро здравия разум, да убият офицера или да дезертират от неговата част и да се присъединят към някоя друга. Подчинението и единението на военната част са дълбоко втълпени в тези хора. „Когато нещата загрубеят, дръж се за частта си“ — този девиз буквално им е набит в главите. Тъй че злощастният факт, че офицерът им ги е въвлякъл в измяна, ги кара естествено да се вкопчат още повече в събратята си от взвода. А и — усмихна се мрачно той — това ще бъде измяна само ако Вордариан загуби.