Читать «Бараяр» онлайн - страница 128

— Несъмнено една от загубите, които Арал бърза да ограничи. Добре ли е тя? Не са ли й сторили нещо главорезите на Вордариан?

— Доколкото знаем, не. Изглежда, е под домашен арест в собствените си покои в императорската резиденция. Там са затворени няколко важни заложника.

— Разбирам. — Тя погледна Ботари, който не бе променил изражението си. Корделия го почака да попита за Елена, но той не каза нищо. При споменаването на Карийн Друшнакови погледна мрачно в нощта.

Дали се бяха сдобрили Ку и Дру? Изглеждаха студени, учтиви, в служебни отношения помежду си. Но каквито и извинения да си бяха разменили на повърхността, Корделия усещаше, че не са излекувани. Скритото обожание и доверчивост бяха изчезнали от сините очи, които от време на време се местеха от пулта за управление към мъжа до нея. Но в погледа й имаше само предпазливост.

Пред тях блеснаха светлините на средно голям град, а зад тях — обърканата геометрия на обширния порт за совалки. С приближаването им Дру непрекъснато бе подлагана на проверки на паролата. Спуснаха се към пистата, осветена специално за тях и пълна с въоръжени войници. Придружаващите ги стражеви леколети прелетяха над главите им, насочвайки се към собствената си зона за приземяване.

Щом излязоха от леколета, войниците ги обградиха и ги придружиха до някакъв асансьор толкова бързо, колкото можеше да върви Куделка. Спуснаха се надолу, после се плъзнаха хоризонтално и отново се спуснаха надолу през бронирани врати. Базата Танъри очевидно представляваше подземен команден пост. Добре дошли в бункера. И все пак стягащият гърлото дъх на нещо родно разтърси Корделия в един ужасяващ миг на объркване и усещане за загуба. Вътрешната украса на колонията Бета бе далеч по-добра от тези голи коридори, но тя си представяше, че може да се е спуснала на нивото със спомагателни инсталации в някой подземен бетански град, безопасен и прохладен… „Искам да си ида у дома.“

В коридора разговаряха трима офицери, облечени в зелени униформи. Единият беше Арал. Той я видя.

— Благодаря ви, свободни сте, господа — каза той по средата на нечие изречение, а после прибави: — Ще продължим след малко.

Но офицерите се бавеха, за да погледат.

Изглеждаше само уморен. Сърцето й се стегна, когато го видя и все пак… „Това, че те последвах, ме доведе тук. Не на Бараяр на надеждите ми, а на Бараяр на страховете ми.“

Той я прегърна и я притисна силно. Тя се прилепи до него. „Така е добре. Махай се, свят.“ Но когато отвори очи, светът чакаше под формата на седмина наблюдатели, всеки с бележник в ръка.

Арал я откъсна от себе си и я обгърна с тревожен поглед от горе до долу.

— Изглеждаш ужасно, мили капитане.

Поне бе достатъчно любезен да не каже „Миришеш ужасно“.

— Една баня ще ме оправи.

— Не това имах предвид. Преди всичко ти трябва лазарет. — Той се обърна и почти се блъсна в сержант Ботари, застанал пръв на опашката.

— Сър, трябва да докладвам на милорд графа — каза Ботари.

— Баща ми не е тук. Замина на дипломатическа мисия при няколко свои стари приятели като мой представител. Ку, вземи Ботари и му уреди квартира, купони за храна, пропуски и дрехи. Ще ми докладваш лично веднага, щом се погрижа за Корделия, сержант.