Читать «Бараяр» онлайн - страница 129

— Да, сър. — Куделка отведе Ботари.

— Ботари беше удивителен — призна Корделия на Арал. — Не, не е точно. Ботари беше Ботари и аз изобщо не трябваше да се удивлявам. Нямаше да се справим без него.

Арал кимна и се усмихна.

— Бях сигурен, че ще се грижи добре за теб.

— Така и си беше.

Заемайки предишната си позиция зад лакътя на Корделия в момента, в който Ботари я освободи, Друшнакови поклати със съмнение глава и тръгна след Арал и Корделия по коридора. Останалата част от парада ги последва колебливо.

— Чул ли си нещо ново за Илян? — попита Корделия.

— Още не. Ку информира ли те за ситуацията?

— Само в общи линии, но достатъчно засега. Предполагам, че в такъв случай не знаете нищо и за Падма и Алис Ворпатрил?

Той със съжаление поклати глава.

— Но не са и в списъка на сигурните пленници на Вордариан. Според мен се крият в града. От щаба на Вордариан изтича информация като през сито, щяхме да научим, ако е бил извършен толкова важен арест. Мога само да се чудя дали и те ни шпионират така успешно. Това е проблемът с тези проклети граждански сблъсъци, всеки си има брат…

От дъното на коридора някой извика силно:

— Сър!

Корделия почувства как ръката на Арал трепна. Някакъв служител от щабквартирата водеше към тях висок мъж в черна униформа с петлици на полковник.

— Сър, това е полковник Герууд от Мариград.

— А, добре. Трябва да поговоря с този човек сега… — Арал хвърли бърз поглед наоколо и очите му попаднаха на Друшнакови. — Дру, моля ви, придружете Корделия до лазарета вместо мен. Да я прегледат, да я… да направят всичко необходимо.

Полковникът беше главен пилот, очевидно не от щаба. Всъщност изглеждаше така, сякаш бе долетял от някоя фронтова линия, каквото и да се разбираше под „фронтова“ в тази война на лоялност. Униформата му бе мръсна и изпомачкана, мирисът й на дим засенчваше планинската миризма на Корделия. Лицето му беше сбръчкано от умора. Изглеждаше мрачен, но не и победен.

— Битката в Мариград бе за всяка къща, адмирале — докладва без предисловия той.

Лицето на Воркосиган се сгърчи.

— В такъв случай ще ми я разиграете. Елате в тактическата стая — какво е това на ръката ви, полковник?

На левия ръкав на офицера бе завързано широко парче бял плат и една по-тясна ивица кафяв.

— Идентификация, сър. Не разбирахме по кого стреляме от толкова близо. Хората на Вордариан носят червено-жълти униформи, предполагам, за да се бъркат с кафяво-златистите. Предполага се, че това е кафяво-сребристият цвят на Вордариан, разбира се.

— Точно от това се боях — погледна изключително строго Воркосиган. — Свалете го. Изгорете го. И предайте на останалите. Вие вече имате униформа, полковник, дадена ви от императора. А именно за него се сражавате. Нека предателите променят униформите си.

Полковникът изглеждаше шокиран от гнева на Воркосиган, но след малко разбра, бързо махна лентата от ръкава си и я натъпка в джоба си.