Читать «Бараяр» онлайн - страница 113

— В такъв случай каква сте, щом не сте дама от висшето общество?

— Бях астрокартограф. После капитан от Плана. После войник, после военнопленник, после бегълка. А после бях съпруга и накрая — майка. Не знам каква ще е следващата ми роля — отвърна тя честно, дъвчейки евкалиптовите листа. Молеше се да не е на вдовица.

— Майка? Чух, че сте била бременна, но… не загубихте ли бебето си от солтоксина?

— Още не. Момчето ми все още има шанс да се бори. Макар борбата да изглежда малко неравна, срещу цял Бараяр… Беше родено преждеременно. Със секцио. — Реши да не се опитва да обяснява за маточния репликатор. — Сега е в Имперската военна болница. Във Ворбар Султана. Която, доколкото ми е известно, е завладяна от бунтовническите сили на Вордариан… — Тя потрепери. Лабораторията на Вааген беше на такова място, че да не привлича вниманието. Майлс беше в безопасност, в безопасност, в безопасност и само една пукнатинка в тънката черупка на това убеждение щеше да отприщи хистерия… А Арал — сега Арал можеше да се грижи сам за себе си, ако изобщо някой би могъл да се погрижи за него. Тогава защо успяха да го заварят неподготвен, а, а? Несъмнено Имперската служба за сигурност бе останала озадачена от предателството. Не можеха да се доверят на никого, а къде ли беше Илян? Хванат в капан във Ворбар Султана? Или беше от предателите на Вордариан? Не… Премахнат, най-вероятно. Като Карийн. Като Падма и Алис Ворпатрил. Животът се надбягваше със смъртта…

— Никой няма да пипне болницата — каза Кли, наблюдавайки внимателно лицето й.

— Аз… да. Наистина.

— Защо дойдохте на Бараяр?

— Исках да имам деца. — Ироничен смях се изплъзна от устните й. — Имате ли деца, Кли?

— Доколкото зная, не.

— Проявили сте голямо благоразумие.

— Абе… — Мисълта му се зарея някъде. — Не знам. Откакто умря старата, край мен е прекалено тихо. Познавам някои мъже, чиито деца им причиняват огромни неприятности. Ецар. Пьотър. Не знам кой ще гори жертвоприношенията на гроба ми. Племенницата сигурно.

Корделия погледна Грегор, който яздеше върху дисагите и слушаше. Момчето бе запалило восъчната свещ на огромния погребален жертвен огън на Ецар — ръката му бе водена от ръката на Арал.

Продължаваха да се изкачват. На четири пъти Кли свиваше по странични пътеки, а Корделия, Ботари и Грегор го чакаха скрити. На третия от тези набези за доставки Кли се върна с вързоп, в който имаше стара пола, чифт износени панталони и малко зоб за уморените коне. Все още премръзнала, Корделия навлече полата над старите си панталони от Плана. Ботари смени подозрителните си кафяви униформени панталони. Новите му бяха прекалено къси — стигаха до глезените и му придаваха вид на зловещо плашило. Униформата на Ботари и черната риза на Корделия бяха скрити в една празна пощенска чанта. Кли реши проблема за липсващата обувка на Грегор просто като събу другата и остави момчето босо. После скри прекалено хубавото му синьо костюмче под една огромна мъжка риза с навити ръкави. Мъжът, жената и детето приличаха на измършавяло, дрипаво семейство от хълмовете.