Читать «Бараяр» онлайн - страница 112
Лоис Макмастър Бюджолд
— Къде сте служили, майор Клиюви?
— В Имперските рейнджъри — Той лукаво наблюдаваше реакцията й. Корделия го възнагради с вдигнати от уважение вежди. — Бях унищожител, не техник. Затуй не стигнах до повече от майор. Почнах на четиринайсет в тез планини — обсаждахме сетаганданците с генерала и Ецар. След това повече не се върнах в училище. Ходех само на тренировъчни курсове. Службата ме отмина незабелязано.
— Изглежда, не съвсем — каза Корделия, оглеждайки очевидно безлюдната пустош.
— Не… — въздъхна той, хвърляйки поглед през рамо към Грегор. Момчето се оглеждаше неспокойно.
— Каза ли ви Пьотър какво се случи вчера следобед?
— Аха. Тръгнах от езерото онзиден сутринта. Изпуснах цялото представление. Очаквам новините да ме настигнат преди пладне.
— Има ли… вероятност да ни настигне и нещо друго дотогава?
— Не знам. — И добави по-колебливо: — Ще трябва да махнете тези дрехи, миледи. Това ВОРКОСИГАН, А., изписано с главни букви на джоба на якето, ви издава веднага.
Корделия потиснато погледна черната униформена риза на Арал.
— Ливреята на младежа също изпъква като знаме — прибави Кли, поглеждайки назад към Ботари. — Ще се погрижа да ви намеря други дрехи.
Корнелия се преви — стомахът я болеше в очакване на почивка. Убежище. Но на каква цена за онези, които щяха да й го предоставят?
— Няма ли да се изложите на опасност, като ни помагате?
Гъстите му сиви вежди се вдигнаха.
— Може би. — Тонът му не подканваше за по-нататъшно обсъждане на тази тема.
Корделия трябваше някак да върне в релси уморения си ум, ако искаше да бъде от полза и да не излага на риск хората около себе си.
— Онези ваши евкалиптови листа… Като кафе ли действат?
— О, по-добре от кафе, миледи.
— Мога ли да ги опитам? — срамежливо сниши глас тя. Може би молбата й беше твърде интимна.
Бузите му се разтеглиха в суха усмивка.
— Само заклети провинциалисти като мен дъвчат евкалиптови листа, миледи. Прелестните ворски дами от столицата не биха си позволили да ги сложат между перлените си зъбки.
— Аз не съм прелестна, не съм дама, не съм и от столицата. И точно сега бих дала всичко за едно кафе. Ще ги опитам.
Той пусна юздите на шията на неуморно крачещия си кон, бръкна в джоба на синьо-сивкавото си яке и извади кесията. Отчупи й едно парче с не съвсем чистите си пръсти и се пресегна да й го подаде.
Тя го огледа съмнително за миг. „Никога не слагай странни органични материи в устата си, докато не бъдат изследвани в лабораторията.“ Но го лапна. Беше направено лепкаво с малко кленов сироп, но след като слюнката й изми първоначално стряскащата сладост, вкусът беше приятно горчив и стипчив. Изглежда, че премахна и налепите на зъбите й, наслоили се през нощта. Корделия се изправи.
Кли я гледаше слисано.