Читать «Бараяр» онлайн - страница 115

Корделия се събуди, за да открие, че я е стреснал Грегор — седеше до нея и търкаше замаяно очи. От мръсните прозорци, разположени от двете страни на дървената врата, струеше светлина. Колибата — две от стените, изглежда, бяха направени от цели дънери — се състоеше само от една стая. В единия край на сивото каменно огнище върху скарата над тлеещите дървени въглища бяха поставени котле и похлупено гърне. Корделия отново си напомни, че дървото тук говори за бедност, а не за богатство. Вчера бяха минали покрай поне десет милиона дървета.

Тя седна и се задъха от болка от млечната киселина, насъбрала се в мускулите й. Протегна крака. Леглото представляваше опъната на рамка въжена мрежа, върху която бяха поставени два дюшека — един, натъпкан със слама, а отгоре друг, пълен с пух. Тя и Грегор най-сетне бяха на топло в гнездото си. Въздухът в стаята миришеше на прах, примесен с приятния аромат на пушек от горящо дърво.

По дъските в преддверието се чуха стъпки и тя стисна ръката на Грегор, обхваната от внезапна паника. Не можеха да избягат, а черният метален ръжен от огнището щеше да е твърде жалко оръжие срещу зашеметител или невроразрушител… но стъпките бяха на Ботари. Той се вмъкна през вратата и донесе със себе си студен полъх. Грубо ушитото му жълто-кафяво платнено яке сигурно беше заето от Кли, ако се съдеше по това как костеливите му китки стърчаха от свалените докрай маншети. Спокойно можеше да мине за някой от хълмовете, докато държеше устата си затворена — иначе градският му акцент би го издал.

Той им кимна.

— Миледи. Сир. — После коленичи край огнището, вдигна капака на гърнето и провери дали котлето ври.

— Има булгур със сироп. — каза той. — Гореща вода. Билков чай. Сушени плодове. Няма масло.

— Какво става? — разтърка очи Корделия, за да се разсъни и стъпи на земята, възнамерявайки да се насочи към билковия чай.

— Почти нищо. Майорът даде кратка почивка на коня си и тръгна преди разсъмване, за да спази графика си. Оттогава е съвсем тихо.

— Успяхте ли да поспите?

— Два-три часа.

Чаят трябваше да почака, докато Корделия придружи императора надолу по склона до външната тоалетна на Кли. Грегор сбърчи носле и погледна нервно тоалетната дъска — беше с размер за възрастни. Когато се върнаха в колибата, Корделия го накара да измие лицето и ръцете си в един изкорубен метален леген.

Гледката от вратата на колибата обаче беше зашеметяваща. Областта се бе разпростяла под тях като на длан — кафяви хълмове и зелено-жълти ниви.

— Това там нашето езеро ли е? — кимна Корделия към сребристото проблясване сред хълмовете, почти до границата на хоризонта.

— Май да — отвърна Ботари.

Толкова далече, за пешеходци. И толкова опасно близо — за леколет… Е, поне можеха да видят всеки, решил да се приближи насам.