Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 11

Но ако можеха да прехвърлят оръжия, значи бяха далеч по-напред от ЗАТ. Кенрик обмисли идеята и реши, че не е твърде окуражаваща.

Николе бе споменала за сборище на чужденци в храма Орм. Дали сред тхх не се спотайваха и пришълци от друго пространство и време? Може би по някакъв начин бяха засекли пристигането на Кенрик?! Никога не е разумно да подценяваш противника. Беше ли Яракома част от някаква тяхна интрига? Тя дори можеше да се окаже техен служител, също както Николе беше резидент на Бюрото. Вариантите изглеждаха безброй и все неприятни.

Но сега разсъжденията нямаше да му помогнат. Той се напрегна, опитвайки да прецени доколко умело е вързан. Въжетата бяха яки и здраво стегнати. Нито един от познатите му трикове не можеше да го освободи.

Торбата около главата му не беше съвсем плътна. По процеждащите се лъчи прецени, че е ден. Усещаше, че се намират на открито. Беше му горещо, сякаш лежеше под жарко слънце. Измъчваше го жажда.

Плоскостта под него рязко се килна. Той се плъзна напред и опря в твърда стена. Дочу приглушени крясъци. Друсането му подсказа, че превозното средство, в което се намират, е станало неуправляемо.

В опитите си да избегне сблъсъците, той срещна нещо по-меко от грубите плоскости — нещо, или някой, който трескаво се гърчеше, сякаш искаше да избегне тежестта на тялото му. После отекна трясък, двамата се блъснаха един в друг и движението рязко спря.

Наблизо прозвуча тих стон. Леко раздвижване край ребрата му. Николе?!? Той опита да се изтъркаля настрани и донякъде облекчи натиска си върху нея. След миг корави пръсти стиснаха жестоко раменете му. Затътриха го по неравна повърхност, която оставяше тресчици в дланите му, после го запокитиха на земята. Само торбата спаси лицето му от грапавия чакъл. От удара дъхът му спря.

Остана да лежи задъхан, докато нечии ръце го сграбчиха под мишниците, повлякоха го по гръб, без да заобикалят острите камъни, и най-сетне го блъснаха в скала, която го задържа в полуседнало положение с болезнено изкривени крака. Камъкът зад гърба му пареше. Пръстите заопипваха около врата му, торбата се вдигна и слънчевият блясък го заслепи.

Премрежил клепачи в очакване очите му да привикнат, той зърна трима мъже в протрити дрехи. А това наоколо трябва да беше пустинята с ръждивите пясъци. Въздухът трептеше от жега, също както на екрана в кабинета на Годард.

Единият от тримата вдигна пръсти към устните си и оглушително изсвири. Нейде наблизо му отвърна подобен сигнал. Междувременно Кенрик бе успял с усилие да извърне глава и да види, че на фона на съседната скала се тъмнее черната рокля, сега изпоцапана и разкъсана. Николе също лежеше сгърчена, а главата й бе клюмнала напред и провисналата коса закриваше лицето. Не можеше да се разбере дали е в съзнание или не.

— Доставихме обещаното — изрече онзи, който бе изсвирил.

Беше протегнал шепа напред, ала по всичко личеше, че е неспокоен. Двамата му спътници пристъпиха към него, сякаш готови да си плюят на петите веднага след края на сделката.