Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 10

— Трябва да ти повярвам, тъй като имам с какво да проверя словата ти. Но не съм чувала някога прехвърлянето да е завършвало по такъв начин.

— Имаше още един агент… от Първи отдел. Повече нищо не чухме за него.

— Прав си. И аз нищо не мога да ти кажа. Не успях да го открия в храма. Там не допускат жени, а охранителните системи на жреците са много по-ефикасни, отколкото би могло да се очаква в този примитивен свят. Наложи се да действам по заобиколни пътища — главно чрез това… — Тя посочи сферата. — Узнах съвсем малко. Напоследък в храма се събират мнозина чужденци. Даже бродници от Дупт. Онзи, когото разпитах чрез мисления си взор — макар той да смяташе, че просто сънува — вече не отговаря. Жената на храмовия иконом живее тук, в Ланаскол и идва да й гадая. Тя е удобен обект за сънни разпити, ала не знае почти нищо. Разбрах обаче, че жреците имат в двореца приятели, които са готови да завземат властта. Първият им удар ще падне върху онзи, чието тяло носиш, вторият — върху самия крал Кор. Пръснах слухове тук-там и използвах сънните разпити, доколкото можех. Убедена съм, че не кавински меч, а предателски удар е повалил принц Кор Кенрик.

— Доктор Атикус ме предупреди да се пазя от лейди Яракома. И все пак тия объркани интриги нямат нищо общо със задачата ми да се добера до оракула…

Тя бе минала в средата на стаята, за да засенчи сферата със странните си ръкавици.

— Мислиш ли, че ако го срещнеш, ще можеш да се прехвърлиш?

— Известни са подобни случаи. Но ми се струва, че ако отида открито в храма Орм, нямам особена надежда за среща с оракула — макар да са поканили крал Кор. Закъснея ли, планът става безполезен.

Тя кимна.

— Ние можем…

Кенрик така и не узна какво се канеше да предложи жената. Тялото му се люшна назад, ръката му се вкопчи в завесата, търсейки опора. Платното се раздра и той рухна. Видя, че и Николе се свлича на пода. Последната му мисъл бе, че са атакувани с нещо от рода на мозъчен удар, сетне мракът го обгърна отвсякъде.

Съзнанието му се завръщаше бавно. Сякаш някой го разтърсваше, за да се събуди от дълбока дрямка, и настояваше още докато е замаян, да реши сложна главоблъсканица. Дълбоко в него се надигаше тревога. После усети болка — натъртеното му тяло подскачаше по някаква нестабилна плоскост, която се люшкаше нагоре-надолу. До слуха му долиташе скърцане.

Когато опита да се раздвижи, той откри, че китките и глезените му са стегнати здраво, а двете примки са съединени с трето въже, за да се осуети всякакъв опит за измъкване. На главата му имаше торба, пречеща както да вижда, така и да вика за помощ.

Кенрик се застави да мисли. Беше се срещнал с резидента — Николе… после ги бяха зашеметили. Като с парализиращ пистолет, настроен за мозъчен удар… Парализатор! Но тук подобно оръжие бе непознато, то щеше да се появи едва в далечното бъдеще.

Съзнанието можеше да се прехвърля в миналото; Бюрото го правеше от десетилетия насам. Но подобно преместване бе извънредно сложна операция. В сравнение с него лъчевото разузнаване изглеждаше детински просто. Колкото до изпращането на оръжия… невъзможно! Освен ако се окажеше вярна догадката на Годард за някаква паралелно действаща група… конкурентна организация.