Читать «Да живее крал Кор!» онлайн
Андре Нортън
Андре Нортън
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
info
Андре Нортън
Да живее крал Кор!
Когато през 3450 г. (по старото Земно летоброене) Ел Зим направи фундаменталното откритие, което отваряше пътя към придвижване във времето, отдавна обсъжданата заплаха от промяна на миналото стана реална. Спешно бяха взети строги мерки за недопускане на самоволни проучвания, макар че Зим и неговите асистенти вече бяха обещали да работят извънредно предпазливо.
Около 3465 г. контролът се превърна в бюрократична система от служби за наблюдение с добре обучени и грижливо подбрани сътрудници. Намесата в миналото се допускаше и дори се поощряваше, стига да бъде извършвана „по инструкциите“, и то само извън планетните системи на властващите в момента коалиции.
Например на някои планети, открити в хода на все по-разширяващото се Космическо разузнаване, историята бе поела по зловещ път. Подобни светове „в името на всеобщото добруване“ се обявяваха отворени за дейността на новосъздаденото Бюро за проучване и манипулация на времето.
Няколко бляскави успеха в това своеобразно възкресяване на мъртвите бяха достатъчни, за да укрепят репутацията на Бюрото. А широко рекламираните благотворни резултати не можеха да бъдат отречени дори от най-предпазливите и консервативни кръгове. Разбира се, имаше и провали. Но повечето от тях се споменаваха само в лаконични доклади, грижливо поглъщани от компютъра на генералния щаб и съхранявани под строго секретен код.
Към 3500 г. цялостната схема на операцията беше достатъчно отработена, за да функционира що-годе равномерно с помощта на данни, доставяни от ЗАТ — компютър за управление, чиито способности изглеждаха неограничени. Ала хората не са компютри. От време на време възникваха кризи. Налагаше се създаването на втори елитен корпус, обучен да изтръгва победи от зъбите на поражението — ако имаше поне малък шанс за това.
1.
Крид Трапнъл изсумтя.
— С какво се оправдават този път — с компютърна грешка ли? Малко е изтъркано, ако човек има поне капчица въображение. Я да видим… щом ще пробутват отговорността, остава им другият номер — оскъдни данни за обстановката, събрани от местния разузнавателен екип.
Контролер Годард от Пети полеви корпус се славеше с това, че никога не дава воля на чувствата си. Носеше се даже легенда — приемана понякога от новаците за чиста монета — че той не е нищо друго освен хуманоидно тяло, приютило спомагателен блок от компютърния мозък на ЗАТ. И този път той дори не откъсна поглед от вградения в бюрото му телевизионен екран.
В кабинета на Годард нямаше меки кресла. Той старателно усъвършенстваше изкуството да създава неудобства на посетителите, за да не се бавят и отнемат скъпоценното му време. Но Трапнъл се отпусна, доколкото му позволяваше коравият стол, оставяйки с ботушите си влажни петна по дискретно зеления килим.
Крид Трапнъл не беше в униформа. Напротив, ботушите му бяха ожулени, панталонът над тях — омачкан и на петна. Ризата, подпъхната в широк колан с метални капси, някога бе имала ръкави, както подсказваха парцаливите ресни около раменете. Сега мургавите му ръце бяха голи. Приличаше на дрипав скитник и това изглежда му доставяше удоволствие. Нямаше повод да се престарава пред Годард.
