Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 8

Боеше се, че Атикус и други като него ще бъдат нащрек — за доброто на господаря Кор. Ала нямаше време за губене. Знаеше, че след пет дни оракулът ще даде сигнал за бунт, който няма да остави камък върху камък от тия квартали пред него.

Значи трябваше да действа сега, тази нощ. А не знаеше нищичко за коридорите на двореца. Не се съмняваше, че да тръгне из тях, означаваше да се залута и да привлече вниманието на стражата. Следователно, налагаше се да използва за измъкването си външната страна на сградата и тъкмо този маршрут проучваше в момента.

Освен балкона, на който бе застанал, имаше още два на същия етаж. Този отляво надвисваше над арка с двуетажна височина, чиято горна половина беше украсена с релефни изваяния — удобна опора за ръцете и краката.

Вече беше преровил гардероба на принц Кор и бе облякъл най-незабележимите дрехи, които откри там. Ботушите бе преметнал на връвчица около врата си.

Най-сложното беше да достигне съседния балкон. Впил зъби в долната си устна, той се хвърли напред и изпъна ръце към отсрещния парапет. Докопа го, задраска с крака по стената в търсене на опора. Сега му помагаше не само дългогодишното обучение, но и фактът, че се намира в силно младежко тяло.

Останалото се оказа лесно. Изваянията по арката му послужиха за стълба. Щом се озова долу на калдъръма, той вдигна поглед към стените на двореца. В прозореца на третия балкон мъждукаше светлинка, но собствената му стая и тази над арката бяха тъмни.

Тук можеше да не се опасява от среща със стражата. Той прескочи залостената церемониална порта, охранявана не от хора, а от страховити заклинания. После се прокрадна по уличката между два реда слепи стени — прозорците, които гледаха към двореца, се смятаха за оскърбление на кралската особа.

Когато стигна до главната улица, Трапнъл — който вече се смяташе за Кенрик и сам се наричаше с това име — забави крачка, за да не се отличава от околните минувачи. Местният обичай отново бе в негова полза — вечер тук се носеха плащове с качулки, прикриващи лицето. Нетърпението му ставаше толкова силно, че би се втурнал напред, ако не обуздаваше чувствата си. Толкова малко време! Трябваше да открие какво не е наред. Освен това, ако се добереше до оракула, имаше известен шанс да осъществи прехвърлянето; въпреки всичко. Беше чувал за един-два случая, когато извънредни обстоятелства около предвидената за заемане личност са налагали да се действа по заобиколен път, чрез посредник. Разбира се, в тези случаи цялата акция се програмираше от ЗАТ. Той реши, че няма смисъл да се занимава с догадки, и забърза към целта си.

В този късен час минувачите бяха малко. На два пъти му се наложи да се спотайва в сенчести входове и да изчаква отминаването на нощната стража. Най-сетне стигна до една тясна пресечка и част от инструктажа влезе в действие. Третата врата… под платнения навес.