Читать «Последна песен» онлайн - страница 8

Преди Ким да успее да отговори, Стив поклати глава. Не му беше до спорове.

— Няма проблем, Ким.

— Да, мамо, няма проблем — Рони подскочи. — Трябва да се пораздвижа. Ще се разходя.

Докато се отдалечаваше, Стив забеляза как Ким се бори с импулса да я спре. В крайна сметка замълча.

— Дълго пътуване, а? — попита Стив, опитвайки се да разведри обстановката.

— Ужасно дълго.

Той се усмихна. В миг си представи, че отново са семейство, отново са екип, отново са влюбени.

Само дето не бяха.

Стив разтовари куфарите и се упъти към кухнята. Извади кубчета лед от старомодната формичка и ги пусна в разностилните чаши, придобити заедно с къщата.

Чу, че Ким влиза при него. Взе каната с чай, напълни две чаши и й подаде едната. Навън Джона си играеше на гоненица с вълните, а чайките пърхаха над главата му.

— Явно му е забавно — констатира Стив.

Ким пристъпи към прозореца.

— Очакваше пътуването с нетърпение — каза тя и след известно колебание добави: — Ти му липсваше.

— И той на мен.

— Знам — Ким отпи от чашата и се озърна наоколо. — Значи тук живееш… Има атмосфера.

— Ако под атмосфера намекваш, че си забелязала течащия покрив и липсата на климатик.

Ким се усмихна. Заловиха я на местопрестъплението.

— Знам, че не е нищо особено. Ала е тихо и се наслаждавам на изгрева.

— И от църквата ти позволиха да се нанесеш безплатно?

— Принадлежала е на Карсън Джонсън — кимна Стив. — Местен художник. Когато починал, я завещал на църквата. Пастор Харис ми разреши да остана, докато организират продажбата.

— Как се чувстваш отново у дома? Родителите ти живееха на няколко пресечки оттук, нали?

Всъщност на седем. Почти улучи.

— Не е зле — вдигна рамене Стив.

— Сега е доста оживено. Много се е променило, откакто идвах за последно тук.

— Всичко се променя — отвърна Стив. Облегна се на кухненския плот и кръстоса крака. — Кога е големият ден? За теб и Брайън?

— Стив…

— Няма проблем — вдигна ръка той. — Радвам се, че си открила човека.

Ким впери поглед в него, очевидно преценявайки дали да приеме думите му като чиста монета, или да търси задни мисли.

— През януари — отговори след малко. — И искам да знаеш, че с децата… Брайън не се опитва да обсеби ролята ти. Би ти допаднал.

— Несъмнено — отпи от чая Стив. После остави чашата на плота. — Как го приемат децата?

— Джона май го харесва, но той харесва всички.

— А Рони?

— Разбира се с него, колкото и с теб.

Той се засмя. После забеляза угриженото й изражение.

— Как всъщност е тя?

— Не знам — въздъхна Ким. — Наистина не знам. Преживява мрачна фаза. Не спазва вечерния час, отговаря едносрично, когато я питам. Успокоявам се с трудната възраст, помня как е… но… — Ким поклати глава. — Видя как е облечена, нали? И косата, и ужасният грим?

— Ммм…

— И?

— И по-зле може да бъде.

Ким отвори уста да отговори, ала замълча и Стив разбра, че е прав. През каквато и фаза да минава, колкото и да се страхува за нея Ким, Рони си оставаше Рони.

— Предполагам — отвърна най-сетне Ким и поклати глава. — Съгласна съм. Просто напоследък ми е много трудно с нея. Понякога е мила, както преди. С Джона например. Като куче и котка са, но през почивните дни не пропуска да го заведе в парка. А когато той имаше проблеми с математиката, му помагаше всяка вечер. Странно, понеже нейните изпити висят на косъм. Не съм ти казвала, но през февруари настоях да се яви на CAT. Не е отговорила на нито един въпрос. Представяш ли си?