Читать «Последна песен» онлайн - страница 9

Стив се засмя, ала Ким се намръщи.

— Не е смешно.

— Само донякъде.

— От три години не ти се е налагало да се оправяш с нея.

Той сдържа смеха.

— Права си. Съжалявам — протегна се отново към чашата. — Какво реши съдията за кражбата в магазина?

— Каквото ти казах по телефона — въздъхна Ким примирено. — Ако не си навлече нови неприятности, ще го изчисти от досието й. Ако опита пак обаче…

Ким замълча.

— Притесняваш ли се?

— Не е за пръв път. Затова се тревожа — отклони поглед Ким. — Призна как миналата година откраднала една гривна, а този път твърдеше, че купувала няколко неща от дрогерията, нямало как да ги държи и пъхнала червилото в джоба. Платила всичко останало. На видеозаписа изглежда така, сякаш наистина е забравила за червилото, но…

— Но не си сигурна.

Ким не отговори.

— Не е влязла в „Най-издирваните престъпници в Америка“ — поклати глава Стив. — Просто се е объркала. Винаги е била добро дете.

— Това не означава, че говори истината.

— Не означава и че лъже.

— Значи й вярваш?

По лицето й се изписа смесица от надежда и скептицизъм.

Стив се замисли отново над инцидента — поне дузина пъти го беше претеглял в ума си, след като Ким му разказа.

— Да — каза той. — Вярвам й.

— Защо?

— Защото е добро дете.

— Откъде знаеш? — настойчиво възкликна Ким. За пръв път в гласа й прозвучаха гневни нотки. — Виждал си я за последно, когато завърши основното училище.

Тя се извърна, кръстоса ръце и се загледа през прозореца.

— Защо не се върна? — горчиво попита тя. — Да преподаваш пак в Ню Йорк? Не беше нужно да пътуваш, да идваш тук… Трябваше да останеш част от живота им.

Думите й го жегнаха, ала разбираше, че е права. Не беше толкова просто обаче. И двамата бяха наясно с причините, макар да не биха признали.

Стив прочисти гърло и прекъсна напрегнатото мълчание:

— Опитвах се само да кажа, че Рони знае кое е добро и кое — лошо. А и държи на независимостта си. Вярвам, че не се е променила коренно. Дълбоко в себе си е същата.

Преди Ким да реши как да отговори, Джона се втурна през вратата с поруменяло лице.

— Татко! Открих страхотна работилница! Хайде! Искам да ти я покажа!

Ким вдигна вежди.

— В задния двор е — обясни Стив. — Ще я разгледаш ли?

— Страхотна е, мамо!

Ким измери с поглед Стив, после — Джона, и отново Стив.

— Не, няма нужда — каза тя. — Това е работа за мъже. Освен това трябва да тръгвам.

— Толкова скоро? — възкликна Джона.

Усетил, че Ким трудно намира думи, Стив се намеси:

— Чака я дълъг път. А и искам да те заведа на карнавала. Става ли?

Забеляза как Джона леко се попрегърби.

— Става — рече той.

След като Джона се сбогува с майка си — Рони не се виждаше никаква и според Ким едва ли щеше да се появи скоро — Стив го поведе към работилницата, схлупена пристройка с ламаринен покрив.