Читать «Последна песен» онлайн - страница 32

— Благодаря за интересната история.

— Както и да е.

Рони се засмя отново. Чувството за хумор на Блейз наистина й допадаше.

Блейз се наведе към нея:

— Кое е най-лошото нещо, което си вършила?

— Какво?

— Говоря сериозно. На всички задавам този въпрос. Любопитно ми е.

— Добре тогава. Какво е най-лошото нещо, което си правила ти?

— Лесно е. Когато бях малка, имахме една съседка — госпожа Бандерсън. Не беше най-милата дама на света, но не беше и вещица. Искам да кажа — не си заключваше вратата на Хелоуин или нещо подобно. Но много държеше на градината си. И на ливадата. Минеше ли някое дете напряко през нея към автобусната спирка, тя изскачаше и започваше да крещи, че й съсипваме тревата. Една пролет засади всички цветни лехи със стотици цветя. Градината изглеждаше великолепно. От другата страна на улицата живееше едно хлапе — Бил. Никак не харесваше госпожа Бандерсън, понеже един ден бейзболната му топка паднала в задния й двор, а тя отказала да му я върне. Веднъж тършувахме из навеса в градината му и намерихме бутилка с „Раундъп“. Убиецът на плевели, сещаш ли се? През нощта се промъкнахме с Бил и наръсихме всички цветя с „Раундъп“. Не ме питай защо. „Голяма работа“, рекохме си. Просто ще си купи нови цветя, нали? Не си пролича веднага, естествено. Започва да действа след няколко дни. Госпожа Бандерсън всеки ден поливаше най-старателно и плевеше, и прочее. Докато един ден забеляза, че цветята й повяхват. Първо с Били се забавлявахме много, но после аз забелязах как още призори тя излиза и се мъчи да разбере какво става. На връщане от училище пак я сварвах в градината. Към края на седмицата всички цветя бяха мъртви.

— Ужасно! — възкликна Рони, но не успя да възпре напушилия я смях.

— Знам. Още ми е мъчно. Ще ми се да не бях го правила.

— Каза ли й? Предложи ли да й помогнеш да засади нови цветя?

— Нашите щяха да ме убият. Ала никога повече не минах през ливадата й.

— Уха!

— Както казах — това е най-лошата ми постъпка. Сега е твой ред.

Рони се замисли.

— Три години не проговорих на баща си.

— Вече съм наясно. Не е толкова зле. Както споменах, и аз гледам да не разговарям с баща си. А през повечето време майка ми няма представа къде съм.

Рони отмести поглед. Над джубокса висеше снимка на Бил Хейли.

— Откраднах нещо от един магазин — тихо отрони тя. — Не беше скъпо. Направих го заради тръпката.

— А сега?

— Вече не. Хванаха ме. Всъщност на два пъти ме хващаха, но вторият път беше неволно. Съдиха ме, но отложиха решението с една година. Тоест — ако не се провиня отново, ще свалят обвиненията.

Блейз остави бургера.

— Това ли е всичко? Най-лошото нещо, което си вършила?

— Не съм убивала цветя, ако натам биеш. Не съм вършила вандалщини.

— Не си пъхала главата на брат си в тоалетната чиния? Не си трошила колата? Не си бръснала котката?

— Не — усмихна се леко Рони.

— Ти май си най-скучният тийнейджър на света.

Рони изхихика отново и отпи от колата.

— Може ли един въпрос?

— Давай!

— Защо не се прибра снощи?

Блейз взе щипка сол от купчината върху масата и си поръси картофките.

— Не исках.